Сега ще ви разкажа за един инвеститорски капан, в който да НЕ попадате. Случвало ли ви се е да започнете да инвестирате с идеята за „диверсифицирано портфолио“, при което ще купите 5-10 добри бизнеса, ще ги държите дългосрочно и силата на сложната лихва ще бъде с вас и всичко ще е наред? 🙂
После чувате за някоя интересна и „обещаваща“ компания в YouTube, прочитате за друга във фейсбук, виждате трета в някой DISCORD сървър… и преди да се усетите, в брокера ви има списък с компании, дълъг колкото една касова бележка от супермаркет, като сте пазарували за 3 месеца напред 🙂
Това с дългосрочният хоризонт е добре, поздравления, ако имате такъв, но ако вземем 10 годишен хоризонт и ако се „подхлъзвате“ по всяка евентуално добра възможност всяка година и пълните портфейла си с по 10 акции и все държите, ами след 10 години ще имате 100 акции.
Тук вече не говорим за диверсификация, а определено говорим за прекаляване. И това със сигурност ще навреди на инвестиционния ви портфейл. Няма да помните 70-80 процента от компаниите изобщо. Няма да може да проследявате тяхното развитие. И съответно почти сигурно е, че ще имате възвръщаемост много по-малка от пазарната такава на някой индекс като S&P 500 например.
Когато имаме прекалено много акции, купувани ей така от това да имаме, от онова да имаме, всяка една акция представлява много малък процент от портфейла ни. Дори няколко да уцелим и те да върнат добри проценти през годините, повечето от другите акции със сигурност няма да го направят и ръстът на тези, които сме нацелили няма да направи някаква осезаема разлика в движението на портфейла ни, защото всички други акции ще теглят доходността ни надолу и тези „другите“ акции със сигурност ще са много повече от попаденията, които са върнали добре.
Най-лесният начин да не се напълните с десетки отделни акции, е да оставите широкия пазар да върши работата вместо вас. В Angelov Dimitar Community например, повечето от хората са фенове на модел, в който поне 50 % от инвестициите са в ETF. Това ви дава експозиция към целия пазар автоматично, без да се налага да четете 100 годишни отчета. Така освобождавате място за „хирургически“ избор на индивидуални акции, които познавате в детайли, знаете техните справедливи цени, можете да си изградите стратегия за тях.
Ако вземем 10 годишен хоризонт, какво можем да направим? Ами можем да речем да ограничим себе си умишлено и да се заставим ДА НЕ инвестираме в повече от 3 компании на година. Това ще ни даде след 10 години най-много 30 компании, като със сигурност през следващото десетилетие и ще сме се отървали от някои от фирмите, просто защото не са били добри инвестиции и съответно ще се окажем дори с по-малко компании на края.
Когато имаме възможност само и единствено 3 акции да купим през годината, това автоматично ни кара да анализираме по-добре и да изберем впоследствие най-удачните за нас компании.
Въпроси, които можем да си поставим като филтър са:
- Ще бъде ли според мен тази компания по-добра компания след 10 години?
- Бих ли купил още от тази акция, ако цената падне с 20% утре?
- Има ли по-добра алтернатива от тази в момента? (Opportunity cost)
- Ако имах право да притежавам само 10 акции до края на живота си, щеше ли тази да е една от тях?
- Има ли реалния шанс тази акция дългосрочно да ми връща повече от S&P 500?
Вторият подход, който може да е просто допълнителен към първия, е да подрязваме плевелите и да оставяме цветята да си растат. Какво имам предвид тук. Това го знам от Питър Линч, който казва така: „Selling your winners and holding your losers is like cutting the flowers and watering the weeds.“ или по нашенски казано: „Да продаваш печелившите си позиции и да държиш губещите е като да режеш цветята и да поливаш плевелите.“
Да изключим за момент продаването на печелившите и да се фокусираме върху „държането“ на губещи позиции или такива, които дават по-малко и не отговарят на нашите изисквания.
Знаете ли, тук има един огромен проблем като имаш 50-100 или 200 акции. Ти не знаеш коя е губеща, коя е печеливша, защо е от единия тип и защо е от другия 🙂 И съответно не знаеш от коя да се отървеш и коя да оставиш. Става едно мазало, което колкото повече бъркаш, толкова по-зле става.
Трябва да си го избием от главата, че ако през годините всяка година взимаме по 3 акции, след 10 години ще имаме 30 много печеливши акции. Пълен абсурд е това. От тези 30 нашата работа е да имаме само няколко бройки, които са върнали много добре. Няма как дори и половината, т.е. 15 да ни дадат изключително добри резултати. Но ако не сме ги притежавали, ако не сме инвестирали, няма и как да притежаваме онези оставащите малко бройки, които ще направят голямата разлика за нас.
И Уорън Бъфет през инвестиционната си кариера е притежавал към 500 акции, но едва една малка шепа от тях (10-15 инвестиции или 2-3% от тези 500) са направили така, че да има високата възвръщаемост, която има във времето.
Принципно никой не обича да реализира загуба и повечето хора държат губещи позиции, даже наливат още в тях и си казват: „Само да ми дойде на входната цена и продавам“. Истината обаче е, че това никога може да не се случи и е по-добре да се отървем от грешките си, да ги приемем като уроци и да продължим напред. Да си изчистим пътя, както се казва.
Най-важното нещо, когато искаме да притежаваме индивидуални акции е да инвестираме в тях с голям марж на безопасност. Само и единствено така, като имаме група от няколко такива компании, ние реално си гарантираме, че не можем да загубим пари, защото бизнесите са добри, със солидни фундаменти и ние сме ги закупили с голяма отстъпка.
Вече, като дойдат на справедливата си цена, можем да заключим печалба, ако имаме съмнения, че ще продължат да дават доходността, която ние търсим, а можем даже и да ги продадем и да инвестираме в нещо по-добро, подценено и по-обещаващо, което сме намерили след добър анализ.
И когато сме наясно, че имаме едно силно и стабилно ядро под формата на ETF-и и акциите ни дават възможност просто да усилим възвръщаемостта от ETF-ите, ще взимаме по-спокойни и по-правилни за нас решения.
Когато имаме по-малко акции, ние имаме по-голяма яснота какво да правим. Решенията са по-лесни, грешките се виждат и осъзнават по-бързо и печелившите идеи имат реален ефект.
Така че, ограничете себе си, не се напълвайте с всички акции, които ви се сторят „изгодни“. Имайте предвид, че както Уорън Бъфет казва, това, че ежедневно ни се предоставят възможности за какви ли не инвестиции, не означава изобщо, че ние трябва да се възползваме от тях.
Той сравнява решението да инветираш в дадена компания с играта на бейзбол и казва, че не е нужно да замахваш всеки път, когато някой ти хвърля топка. Замахваш само когато видиш реална добра дългосрочна възможност за теб.
Запишете се за безплатен седмичен бюлетин: https://angelovdimitar.com/newsletter/
📽️Разгледайте моите видео курсове:
🔥Вижте цялостното обучение по инвестиране „Инвестирай САМ!“:
📚Разгледайте моите книги:
