Доходност или стабилност: кое е по-важно? – Вечната дилема на инвеститора

В света на инвестициите често се сблъскваме с една вечна дилема – да изберем ли активи, които обещават висока доходност, или да се насочим към по-стабилни компании и ETF-и, които носят спокойствие и предвидимост?

Истината е, че и двата подхода имат своите силни и слаби страни, а балансът между тях често определя дългосрочния успех на портфейла. Лично аз не познавам човек, който инвестира на фондовата борса и не си е задавал този въпрос, не е имал това съмнение. Така че, ако вие си задавате този въпрос, повярвайте ми, не сте сами! 🙂

И понеже монетата има две страни, чувал съм какви ли не мнения, но най-честите са и доста нелогични за младите хора и може би напълно логични за хората в по-напреднала възраст. Едно такова мнение е, че колкото по-малко години ти „остават“, за да бъдеш инвеститор, толкова по-агресивно трябва да действаш на борсата, защото реално нямаш време да чакаш големи резултати, които идват след години на Buy & Hold.

Всеки знае себе си, както се казва и това съдържание не е, за да определи кое е правилно или грешно, а просто да даде поглед отгоре как стоят нещата.

Високата доходност – сладката примамка

Няма инвеститор, който да не е изкушен от по-бързите печалби. Акции като Nvidia и Tesla са пример за това – те носят впечатляващи резултати, но с цената на огромни колебания в цената си.

Доходността при такива компании, когато я има, е изцяло нереализирана, т.е. този капиталов ръст, който виждаме, той може да бъде изтрит и то много бързо.

Възможността да удвоиш или утроиш капитала си за кратко време е реална. Но също толкова реален е рискът от спадове от 50% или повече, които могат да подкопаят психиката ти и увереността ти и както си мислиш, че това е инвестицията на живота ти, която ти е направила най-много пари и си представяш как всичко за теб се променя в положителна посока финансово, така в даден момент Mr Market „се напива“ и решава, че ще обръща нещата и ти започваш да губиш.

Ако сме дългосрочни инвеститори, би следвало да се държим като такива и да не се поддаваме на „изкушенията“, защото дългосрочно много често именно те ни „потапят“. Не е достатъчно да си кажем: „Аз съм дългосрочен инвеститор в стойност“. Трябва реално да действаме като такива и да инвестираме в стойност, а не в поредния хайп или балонизирана „обещаваща“ акция, защото за истинския дългосрочен инвеститор не е толкова важна по-голямата капиталова доходност, а е важно да избягва капаните на „по-високата“ доходност и да поема по-малко риск, като така просто да не спира да печели.

Няма особена полза да се хвърляш на някоя компания, защото тя, видиш ли, била бъдещето, но пък фундаментите казват друго и финансово компанията не оправдава високата си цена, която продължава да се надува и ти, искайки да спечелиш повече, си склонен да „заложиш“, че цената ще продължи да се покачва, което в крайна сметка не завършва добре, тъй като всяка една компания в даден момент започва да струва колкото трябва да струва и колкото по-надценена е била, когато си я купувал, толкова всъщност по-големи и резки ще бъдат спадовете.

Стабилността – тихата сила

От другата страна стоят компаниите, които не винаги блестят с невероятен капиталов ръст, но дават нещо по-ценно – сигурност. Примери като Coca-Cola, Johnson & Johnson или Procter & Gamble показват, че стабилните бизнеси, които плащат редовни дивиденти, могат да устояват на кризи и да дават спокойствие на инвеститора.

Те са подходящи за дългосрочни стратегии, които целят стабилна доходност, а не по-висока от нормалната доходност. Ясно е, че растежът на такива компании е по-бавен, много по-бавен понякога, което не е атрактивно за всеки, да кажем не е атрактивно за повечето инвеститори, особено за начинаещите такива.

Макар и тези компании рядко да слизат на своите справедливи цени, понеже на борсата има хиляди такива, имаме възможност да обръщаме камък след камък и от време на време излизат такива възможности, както UNH през последните месеци например.

Инвестицията в стабилни бизнеси изплащащи дивиденти няма да ни удвои или утрои капитала бързо, но пък ще ни даде предвидимост, която, ако имаме нужда от нея, можем по лесен и доста пасивен начин да получим – чрез дивиденти, които се увеличават, идващи от стабилни разпознаваеми бизнеси.

И знаете ли, дори не е казано, че трябва да инвестираме в индивидуални акции. В зависимост от подхода, който изберем да инвестираме парите си, ами може просто да „пием кафета“ в някой широкообхватни индекси и по този начин всеки ден да спестяваме парите си и да, доходността няма да е нещо WOW, но пък ще я има и compounding-a ще заработва все по-силно за нас във времето напред.

И знам сега какво си мислите… стига с това S&P 500, Америка умира, няма да я има скоро. Ами изобщо никъде не споменах да инвестирате в S&P 500. Не го правете щом не желаете. Има толкова много световни ETF-и, като например QDEV от предната статия и видео, който е световен ETF подбиращ компаниите вътре по номер 1 value параметър – техния free cash flow.

Има и дивидентни ETF-и, пак световни, които също се представят доста добре, може да реинвестирате получените дивиденти и така да имате хем капиталов ръст, хем и пасивна доходност. Варианти да иска човек, но те са видими само за тези, които са готови да ги видят! 🙂

Профилът на инвеститора

И в крайна сметка, отговорът на въпроса „Доходност или стабилност?“ зависи най-вече от личния профил на инвеститора.

Млад инвеститор с дълъг хоризонт може да поеме повече риск и да търси растеж и е редно да подходи по този начин, защото може да си го позволи.

По-възрастен инвеститор или човек близо до пенсия би предпочел стабилност и предвидим доход от дивиденти, въпреки по-малката доходност. Но както в началото отбелязах, практиката показва, че точно по-възрастните хора „скачат“ в най-дълбокото, за да изкарат най-много пари в най-кратък срок, просто защото приемат, че нямат време.

Затова и хора с такова мислене са най-често жертви на измамни пирамидални схеми, докато младите… те просто не инвестират, не им се занимава, не им се чака. И това донякъде ги спасява, въпреки, че те могат да си позволят загуби и да научат ценни уроци как работят пазарите.

Аз точно така бях през далечната 2006-та година, когато се подвизавах като трейдър, но впоследствие при кризата от 2008-ма загубих всичко. Е, добър урок за едно 18-20 годишно момче. Парите може да ги няма, но пък остана нещо много по-важно – опитът.

За съжаление младоците сега това не го разбират 🙂 Крипто им дай на тях… да забогатяват… къде ще пият кафета за по 5 евро всеки ден и ще имат пари като станат на моите години, да имат милиони. За какво са им милиони на 38 години… той живота им свършил… 🙂 хаха

Как да намерим баланса?

Най-доброто решение често е комбинация от двете. Примерно 80-90% стабилни компании и ETF-и за сигурност и 10-20% акции на растежни компании, които могат да донесат висока доходност и да направят така, че да подсилят сериозно възвръщаемостта ни.

Така портфейлът съчетава спокойствие и потенциал за по-високи печалби с по-нисък риск. Както се казва, бъди с пазара, вземи му неговата доходност, а каквото ти отгоре си изкараш, без да се опитваш да „излъжеш пазара“, то си е за теб, твое си е 🙂

Ако не успееш да изкараш отгоре, нищо, пак имаш пазарната доходност и парите ти са работили за теб. Поел си малък риск за по-висока доходност и ако се случи тя, добре ти е дошло. Но ако не се случи, парите ти все още са там и ти правят още пари, трупат се бавно, но славно.

Затова и в Angelov Dimitar Community си правим workshop-и на живо, където коментираме точно тези неща. Разглеждаме различни портфейли, прогнозираме какво се очаква от тях занапред и така заедно откриваме истини и развенчаваме митове вече почти 3 години.