Богат, Беден или Среден

„He is rich or poor according to what he is, not according to what he has“. – Henry Beecher

Ние сме богати или бедни заради това, което сме, а не заради това, което имаме.

Нека уточня какво имам предвид със заглавието – Богат, Беден или Среден. Тук не става въпрос конкретно за пари. Става дума за състояние на ума (mindset).

Няма как да сме богати, когато имаме бедно мислене.

Ако изведнъж се видим с много пари случайно, например спечелим от лотарията, то ние няма да сме богати. Пак ще сме бедни, но с много пари (за кратко време). Просто, защото mindset-a ни не се е променил.

Давам моето определение за 3-те категории:

Богат: Който не работи за пари, а прави така, че парите да работят за него. Той не ходи на работа от 9 до 17 часа всеки ден, за да получи след 30-40 години „хубава пенсия“. Той има пасивен доход, който го прави финансово независим, т.е. този доход покрива изцяло разходите му. Затова и не се налага да работи за заплата.

Често бедният или средният имат по-големи доходи от богатият. Но тези доходи са припечелени, доходи от заплата, от работа по цял ден. И бедните и средните хора не задържат почти никаква част от тези пари. Или, ако успеят да заделят нещо те го „спестяват“. Не е важно толкова колко пари изкарваш, а колко можеш да задържиш и накараш да работят за теб. Колко можеш да инвестираш в активи, които да ти носят паричен поток, постоянно, през целият ти живот.

Беден – Който работи за заплата от сутрин до вечер или от вечер до сутрин, няма никакво значение какво прави и колко получава. Той работи за пари. Това е единственото нещо, за което работи. Целта му в личен план, развитието му, е единствено свързано с това да получава по-висока заплата.

Такива хора не задържат пари около себе си, без значение дали взимат 1000 лв или 5000 лв заплата. Те ги харчат, до стотинка. Купуват си неща, които не са им необходими и вдигат стандарта си на живот всеки път, когато получат повишение на заплатата. Такова им е мисленето, просто въпрос на нагласа. В крайна сметка, според тях, те за това „работят“, за да харчат. Да поддържат фалшив стандарт на живот, който иначе не могат да си позволят – с кредит за жилище, кредит за винаги нов автомобил, с кредит за ваканция в чужбина, с кредит за последен модел телефон, с кредит за нова аудио система, с кредит за лаптоп и т.н. до безкрай, примерите са много. Такива хора стават роби на собственото си мислене и собствената си нагласа. Те са здраво стъпили във въртележката на хамстерите и въртят колелото на техният живот колкото се може по-здраво, защото отърване няма, разходите вървят, а заплатата е една и не стига за всичко.

Среден – Това са хората, които се определят като „хора от средната класа“. Или пък други ги определят като такива по статистиката, която например са давали в новините. Тези хора работят отново всеки ден и взимат повече пари отколкото средностатистическият работник. Те най-често са с едно или няколко образования, имат голямо самочувствие за себе си, именно заради това, че са ходили в университет, придобили са някакъв чин според общественото мнение, някаква фалшива титла, заради която се „предлагат“ на пазара на труда за повече пари. Само дето това, че имат няколко висши образования не означава нищо в очите на един богат човек. Защото той знае, че в училище или в университета не ни учат на нищо за парите. Учат ни как да си намерим работа. Това са коренно различни неща.

Иначе казано, „средната класа“ са високо образовани, но не знаят нищо за парите. Те не знаят как работят парите. Никой в нито един университет няма да им покаже, защото учителите също не знаят. Много от тях преподават неща, за които нямат и представа. Но имат диплома за това.

„Средните“ спестяват част от парите си. Повечето от тях  бягат от заеми. Ако все пак прибегнат към такъв, гледат да го изплатят колкото се може по-бързо. За тях златната формула е да работиш, да спестяваш и да си позволяваш. Тоест те например спестяват 3-4 години и си купуват автомобил. Спестяват още 4-5 години и си купуват лодка. И са щастливи. Успяли са да си накупят сума ти и пасиви, при това скъпи и са го направили без кредити или с малко такива. Ако все пак, по някаква причина те дочуят от някъде, че е „умно“ да се инвестират част от парите, които изкарваме, те се опитват да го правят. Влагат част от капитала си в някой взаимен фонд или застраховка живот с инвестиционен мотив за много години напред. И понеже не знаят нищо за парите и как те да заработят за тях, те си мислят, че играят на сигурно с тези си действия.

А всъщност истината е друга. Те поверяват парите си на подобни организации, често с пирамидални наклонности и вероятността след определен период да са ги загубили или обезценили е много голяма. По този начин нямат контрол върху средствата си. И това е, защото не им се „рискува“ и искат да действат „безопасно“ и „разумно“.

Прочетете тази статия, в която разсъждавам за риска и сигурността.

Представителите на средната класа също няма да научат децата си на нищо за парите. Вместо това, ще ги пратят в добър престижен университет и ще им помогнат да си намерят добре платена „сигурна“ работа и всъщност ще ги превърнат в техни копия. Защото в техните среди това е важно –  децата да имат образование, за да могат след това цял живот да ходят на работа. И за да могат родителите да се гордеят с тях пред другите „средни“.

Нямам против хората от средната класа или тези, които работят усърдно, за да могат да осигурят светло бъдеще на семействата си. Имам приятели и от 3-те типа, които ви изброих. Аз лично се характеризирам и с 3-те вида хора в различни етапи от живота си. И е нормално да е така. Всеки преминава по един или друг начин по тези пътища. Така работи обществото, така работи света около нас.

Лошото е, че в стремежа си да подсигурим себе си и наследниците си, ние може несъзнателно да обречем себе си и тях на бедност.

Дали бащата, който „урежда“ сина си на работа във фирмата, в която работи всъщност не му прави мечешка услуга ? Дали вместо да му помогне, той не му вреди ? Правейки го, бащата си мисли, че синът му ще има сигурна заплата и това е. Дотам се изчерпва всичко. Всичко започва и свърша с една единствена цел – заплатата, т.е. парите. Така е, когато мисленето ти е настроено по този начин.

Ето я и моята гледна точка: Според мен, с подобни актове, родителят вреди на сина или дъщеря си. Живота е изпитание, през което трябва да преминем сами, да направим необходимият брой грешки, за да се научим от тях и се изградим като личности. Аз бих оставил наследника си да избере каквото иска, да се сблъска с реалността, да се опари, да преосмисли, да избере друго, отново да сгреши и така именно се изграждат личностите и победителите в живота. Не само във финансово отношение. Парите са следствие. Те са следствие от много провали, които сме преживели – лични, емоционални, финансови, всякакъв вид провали и грешки. Те ни правят това, което сме.

Намираме се точно там, докъдето сме допуснали грешките ни да ни отведат. Някои може да не си простят грешки, които са направили. Може да не ги приемат или отричат. И тези хора никога няма да са наясно кои са и какво могат. А тези, които грешат, вземат си поука, не се отказват и продължават, те успяват. Успяват, защото така работи живота. Винаги е работил така. Живота обича смелите. Успеха е това, което си ти самият, а не това, което казват или мислят другите за теб.

Бих дал съвет на родители, които искат да помогнат на децата си, първо да помислят какво всъщност им дават и какво ги съветват. По какъв тертип биха искали да живеят наследниците им. Просто да се замислят и най-важното – да ги питат и да се помъчат да ги разберат. Да се поставят на тяхно място. Да не налагат мнението си и да не ги упрекват, защото времената се променят. Мненията, похватите, средствата, които се използват се променят и това трябва да се знае и разбира, а не отлага и отрича.

Хубаво е, когато получаваш ценен съвет, особено, когато си млад и можеш да го оцениш. Но трябва да имаш изградено съзнание, за да осмислиш и приемеш този съвет.

И така, богат, беден или среден. Какъв си ти и какъв искаш да бъдеш ?

Кое е най-хубавото при човека в съвременният свят ?

Това, че той може да се променя, адаптира, мисли и развива. Всеки може да постигне всичко, което пожелае. Границите са такива каквито ние самите си поставяме или пък позволяваме на други да ни поставят. Ограничението започва от нас, дали ще го приемем или не. Когато се пречупи мисленето, започва и пречупването на всички граници и невъзможното изведнъж става възможно.

Споделяне

Вашият коментар