Наскоро в Angelov Dimitar Community създадохме канал в нашия DISCORD сървър, който нарекохме “Стената на Плача” и там публикуваме графики и кратки истории на компании, които са изтрили акционерната стойност като са паднали с над 90%.
Примерите, които даваме там ще може да видите и вие чрез седмичния бюлетин, където смятам всяка седмица да публикувам оттук нататък по една компания от стената на плача, за да стои за назидание там и да се помни 🙂
Ако все още не сте се абонирали за бюлетина, напомням, че е напълно безплатно и може да го направите от тук: https://angelovdimitar.com/newsletter/
Всеки понеделник, точно в 07:00 очаквайте имейл от мен, в който споделям какво се е случило през изминалата седмица в света на инвестициите, както и много друга полезна и уникална само за този бюлетин информация. Вече повече от 4 години хиляди хора от България научават по нещо ново за инвестициите чрез бюлетина.
Стената на плача от обществото ни ме подсети да напиша и днешната много важна статия. Тя е за капаните, в които можем да попаднем, когато си помислим, че дадена акция е подценена или пък винаги ще върви нагоре.
Съдържание
Видове Value Traps
Value Trap-овете можем да разделим на 4 вида. Първият вид капан е този, при който цената е високо, а резултатите на компанията (фундаментите) изобщо не отговарят на нейната пазарна цена в момента.
За този тип капани сме говорили най-много. Това са мега надценените компании, чиито обороти и печалби не оправдават тяхната висока цена – NVIDIA например в момента. Компанията се покачи толкова много през последната година, че няма как това да е устойчиво в дългосрочен план и това покачване да продължи.
Но пък знае ли човек, може и така да стане 🙂 Но за да оправдае текущия си ръст компанията и да продължи да се покачва с тези темпове и занапред, това ще означава тя да стане по-голяма от американската икономика след няколко години. Дали това е възможно?
И понеже тези капани ги “дъвчем” постоянно и сме наясно, че стойността я няма по тези върхове, няма да обръщам толкова внимание в тази статия на подобни компании.
Вторият вид Value Trap е всъщност този, на който ще наблегнем. Това е капанът, при който една акция може да изглежда подценена на база традиционни финансови показатели, но всъщност не предлага истинска инвестиционна възможност. Инвеститорите могат да бъдат примамени от ниското съотношение цена/печалба (P/E) или от висока дивидентна доходност, вярвайки, че акцията е на „разпродажба“. В действителност обаче, стойността може да остане ниска за дълго време или дори да продължи да намалява.
Трябва да разберем, че не всяка компания, която понижава цената си е възможност за покупка. Може да е точно обратното и тя да бъде капан за покупка, капан за стойност. Традиционно инвеститорите в стойност, за какъвто и аз се смятам, се радват, когато компания, която харесват пада ценово.
Но това е при условие, че това “падане” не е за сметка на продължително по-ниски обороти и печалби и като цяло не е за сметка на бизнеса, т.е. бизнесът не е станал по-лош, а напротив, той се развива и върви нагоре, но просто към момента пазарът не оценява адекватно тази компания и ето това е възможността за инвеститорите в стойност – да закупят $1 стойност за 50 цента.
При Value Trap-овете се наблюдава обратното. Цената пада, защото има защо да пада. Компанията има проблеми, изостава в своето развитие спрямо конкурентите, има много дългове, оборотите падат, печалбите падат, правят се финансови манипулации, само и само, за да изглежда добре компанията пред акционерите, но в крайна сметка истината е съвсем друга.
Ето например компанията Western Union. Започвам с тази компания, защото точно за нея бях попитан преди няколко дни и това беше и една от причините да създам “Стената на Плача” в Angelov Dimitar Community, за да имаме подобни компании, които да ни подсещат, че Value Trap-овете са навсякъде около нас.
Както виждате, ако не погледнем най-дългосрочната графика на тази компания, а погледнем примерно за последната година графиката, може да си кажем, че да, има спад, но може би е възможност с P/E ratio 7 и доходност от дивиденти близо 8%. Доста добре, нали?
Като се разровим обаче малко повече и направим съвсем елементарен 5 минутен анализ, ще видим, че от 2006-та година, откакто е на борсата, компанията е с над 30% спад от тогава. Това са 18 години изтриване на акционерна стойност.
Като погледнем оборотите ще видим, че за последните 5 години те падат:
Като видим печалбите, ясно е, че падат и те:
И се оказва, че ниското P/E всъщност не произлиза от по-високи печалби, а точно обратното, то произлиза от по-ниски печалби и по-ниска цена. И тогава от атрактивно, това ниско P/E ratio става много неатрактивно.
Дивидентната доходност… 8%. Добре, компанията плаща дивиденти, но тя ги намаля през последните 5 години и с намаляването и на цената, dividend yield се вдига и да, изглежда атрактивно, но изобщо не е така, защото стойността просто се изтрива.
И ето как на пръв поглед като видим основни параметри като P/E ratio 7 и dividend yield 8%, можем да си кажем, че това е добра възможност, компанията е подценена. Но реалността е, че това е един VALUE TRAP, в който можем да попаднем.
И на всичкото отгоре, не на последно място, като се сетим какъв бизнес е това – Western Union, с изчезващите все по-бързо кешови транзакции и навлизането все повече на онлайн разплащанията, а и регулаторно вече все по-малко кеш може да се изпраща и да се използва като цяло, ами това изглежда и като замиращ бизнес.
Ето това е един ясен пример за капан, в който, ако попаднем, нашите пари по всяка вероятност ще бъдат загубени.
Третият вид Value Trap е този, при който се сещаме за даден бизнес, виждаме продукти и услуги от него навсякъде около нас, сещаме се, че съществува отдавна и решаваме да видим как стоят нещата с акциите на този бизнес.
Типичният пример за такъв капан са автомобилните компании. Която и голяма автомобилна компания да хванем, освен TESLA, нейното P/E ratio ще е атрактивно, дивидентната доходност също. Но означава ли това, че инвестиция в тези компании е добра? Ами почти винаги не!
Ето ги например акциите на Mercedes. Винаги ги е имало от 1996-та година насам и по всяка вероятност ще ги има и занапред. Възвръщаемостта в цената обаче е по 1.4% на година за 28-те години откакто компанията е на борсата.
И да, тя дава дивидент, но той не е нито фиксиран, нито пък се увеличава всяка година, напротив, доста често и намаля. Mercedes като марка ще я има винаги, нали? Някои казват, че това са най-хубавите автомобили. Да, но това не означава, че е най-хубавата инвестиция. Обикновено е точно обратното.
Автомобилните компании оперират с огромни дългове, работят на изключително ниски маржове на печалба и доста често като цяло са на загуба. Това е изключително тежка индустрия поради високата конкуренция, огромните разходи, които ако спрат да се правят, просто компанията ще изостане много от конкурентите си и тогава може изобщо да изчене.
Персонал да искаш, заводи да искаш, регулации да искаш, иновации да искаш… всичко това трябва да е на ниво винаги, за да може тази компания да съществува изобщо и това коства много. А за нас акционерите, подобна инвестиция обикновено означава загубени пари.
Картинката при самолетните компании е същата. Летели сте с Lufthansa, нали? Самолети винаги ще летят, нали? Страшна инвестиция… 7 P/E, почти 5% dividend yield, на далавера отвсякъде е направо 🙂
Четвъртият вид Value Trap е чисто спекулативният капан, в който можем да попаднем, F.O.M.O. капана (fear of missing out). През последните години нашумяха акции като GameStop, AMC, Nikola, в които няма абсолютно никаква стойност, но техните цени хвърчаха нагоре, бутани единствено и само от алчността и глупостта на хората.
Между другото, криптовалутите и те са на същия принцип – да станем богати изведнъж 🙂 Та после тези акции паднаха толкова много, че някои дори изчезнаха, като например чисто спекулативната измамна компания NIKOLA, която правеше уж камиони на водород, а впоследствие се оказа, че е показвала презентации с празни камиони 🙂
Минус 99.75%… стойност нулева. Незнам кой позволява изобщо на тази компания все още да е на борсата. Направиха reverse stock split само и само, за да останат… жалка работа.
А помните ли хайпа покрай китайската компания за електромобили NIO? 90% е надолу и тя. Вдигна се без да има никакви фундаменти – няма печалби, няма нищо. Затова и толкова силно падна след това, просто няма какво да я задържи нагоре.
Как да се предпазим от Value Trap-овете?
На първо място можем да погледнем назад във времето и да видим какви ги е вършила дадената компания преди. Също, за по-малко от 5 минути можем да преминем през отчетите и да видим как са се движили оборотите, печалбите и другите важни параметри.
Така за много кратко време ще разберем дали си струва да правим анализ изобщо на определена компания. Защото ако видим графиките на повечето компании, които показах досега, само това ще ни откаже да правим какъвто и да е задълбочен анализ. Много малко вероятно е компания от “тежък” сектор да промени коренно начина си на работа, да стане едва ли не друга компания и да поеме в тотално различна положителна посока.
Когато все пак видим, че фундаментите на компанията са ок, но цената е надолу и то за продължителен период, трябва да потърсим все пак причината за това. Дали мениджмънтът не е добър, дали продуктите и услугите не са остарели спрямо тези на конкурентите, дали потребителските нагласи не са се променили, дали компанията няма много заведени дела, които да тежат на нейната репутация и т.н…
С други думи, без задълбочен анализ няма как да минем и да отсеем добрите инвестиционни възможности от тези, които са просто value traps.
Така че, както има една приказка, не всичко, което хвърчи се яде 🙂 Внимавайте за тези капани и бъдете интелигентни инвеститори, знаещи какво правят. Само така ще постигнете успех дългосрочно на фондовата борса.
