Здравейте, приятели и приятелки! Реших с тази статия да обърна внимание на нещо, за което чуваме, но като че ли не му обръщаме внимание много, а всъщност то е в корена на високата днес инфлация, която наблюдаваме.
Става въпрос за кризата с доставките (supply chain issues). Тази криза е точно истинска криза, която бе породена от пандемията и дефакто сега в момента ние страдаме пряко от затварянето на икономиката в цял свят, най-вече в Китай. Тези проблеми по доставянето на най-различни стоки и услуги, всъщност, тресат здраво ежедневието ни и карат цените да вървят нагоре с всеки изминал ден.
Ние свикнахме да повтаряме, че се напечатаха много пари и това е така, това е основоположника на проблема, на високата инфлация. Затварянето на световната икономика бе най-абсурдното нещо в съвремието ни, може би след войната в Украйна. Кризата по доставките е последствието от това затваряне. Тя влияе супер много на нивата на инфлация в момента и естествено, това ще продължи известно време напред. Затова и монетарната политика на централните банки в момента не сработва както им се иска на тях. Истинското решение на проблема с инфлацията ще дойде, когато доставките се нормализират, както бяха те преди пандемията.
STOP на икономиката
Това, както вече се изразих, беше абсурдно. И disruption-ите, които наблюдаваме в момента, всъщност, са напълно очаквани. Веригите по доставки са като едно огромно колело с милиони механизми, като една много голяма и сложна машина, чийто движител е търсенето и предлагането (supply & demand). И оперирането на тази машина е страшно скъпо. Затова, тя винаги работи на максимален капацитет и запасът от инвентар и свободни стоки като цяло е много малък.
Stop-ът на производствата и дисбалансът в търсенето и предлагането в световен мащаб, най-вече в Китай, изтри всички наличности, които заводите и компаниите имаха по складовете си. Този дисбаланс все едно премахна всякаква смазка между всички механизми на огромната световна машина за доставки.
START на проблемите
И започна недостигът, недостигът на всичко – на тоалетна хартия, на чипове, на маски, на спринцовки… на работници. На места, поради ограниченията за пътуване и ваксинация, нямаше кой да работи из заводите, из полетата… проблемът се задълбочи страшно много.
Но защо се стигна чак дотук? Кой го позволи? Ами, позволихме го ние. Светът сам си причини това, защото позволи на една държава да се превърне във фабриката на света. Тази държава е Китай. Оказа се, че спре ли там всичко, светът, едва ли не, спира да се върти. Точно това се случи.
Много добре помним как САЩ се оказаха толкова зависими от прекъснатите доставки от Китай, че дори нямаха спринцовки по болниците. И редица други държави се оказаха в това положение.
Но какво да очакваш, когато няма почти никаква диверсификация на производството? Какво да очакваш, когато имаш една фабрика за нещо и тя спре работа?
3-те вида проблеми при веригите за доставки, които настъпиха наведнъж
Кризата по доставки можем да характеризираме на 3 нива, породени от различни по тежест събития:
Ниво 1 – събития с ниска тежест
Тези събития имат краткосрочен ефект и често представляват просто забавяне на логистичните процеси. Едно такова събитие може да бъде например лошо време за няколко дни в определен регион.
Друго подобно краткотрайно събитие може да бъде рязко силно търсене за определена стока. Типичен пример е “кризата с тоалетната хартия” при началото на пандемията :). Спомняме си как имаше изключително засилен интерес към тази стока и производители, доставчици и продавачи в един момент се оказаха силно притиснати от този внезапен скок в търсенето. Но това отмина сравнително бързо и нямаше дълготраен ефект върху веригите за доставки. Тоест, вреда не беше нанесена.
Ниво 2 – събития със средна тежест
Към този вид събития можем да причислим тези с продължителност от няколко седмици или месеца. Примерно, подобно събитие би било голям пожар в някой основен склад на даден производител, от който склад да речем се снабдяват няколко държави или цял регион, например цяла Източна Европа.
Това би имало средносрочен ефект и забавяне, което би довело до по-бавни доставки на определен вид стока, но все пак доставките ще бъдат извършени, веднъж, когато складът е снабден отново или пък стока от други складове е пренасочена към него.
Друго средносрочно събитие, можещо да отиде дори към дългосрочно, е например BREXIT. Ясно помним как след Brexit настъпиха законодателни промени и рестрикции и изведнъж англичаните се оказаха без хора за работа по нивите им с ягоди и малини и се сетиха колко полезни са били българите и румънците в тази област и как им липсват сега :).
Контейнеровозът “EVERGIVEN”, който застана в средата на Суец канал и прекара там няколко седмици с хиляди контейнери на борда и блокирайки една от ключовите транспортни връзки в света, също може да бъде разглеждан като събитие със средносрочен ефект върху веригите по доставки.
Ниво 3 – събития с дългосрочна тежест
Това ниво вече е опасното ниво. Ясно видяхме колко е опасно през COVID пандемията. Било то само Ковид или както беше в случая Ковид + Брекзит + един кораб застана по средата на Суец канал, сега и война имаме дори, прекъсването на веригите по доставки е факт и това оказва дълготраен ефект върху икономиката на цял свят.
Стопирайки процесите по веригите за доставки от най-горе, неминуемо оказва ефект по всички по-малки вериги, по всички звена надолу и дефакто няма незасегнати, всички страдат. Войната в Украйна е още един пример как една уж “специална военна операция”, както я нарича Путин, всъщност, влияе на цените на редица суровини в цял свят, което пък влияе на производителите, те от своя страна предават по-високите цени към нас потребителите, а санкциите срещу Русия допълнително наливат масло в огъня и в крайна сметка, ето ни един отново дълготраен ефект върху веригите по доставки.
Решението – не на Китай!
Ниската цена на труд, евтините стоки, евтината логистика, които Китай предоставят, се оказаха нож с две остриета и едното от тях ни наръга и то здраво. Целият свят е наранен от лекомислието на политици и корпорации, които, привлечени от по-малките производствени разходи, позволиха светът да разчита на една държава за производство на всичко.
Честно казано, глупаво е и всички ние знаехме това. Няма как да приемем за нормално да разчитаме на едно единствено място, където да се произвеждат толкова много основни и необходими стоки. Това, съчетано с тоталитаризъм и вземане на решения в комунистически стил, ясно ни показа, че китайците могат да затворят световната икономика, ако поискат. Те я държат в ръцете си и това е самата истина.
Решението, както може би и предполагате, е диверсификацията. Тази хубава дума, която използваме в разбирането ни за успешни инвестиции, всъщност се оказва много ефективна и в производството и две мнения по въпроса няма, особено сега след свършен факт.
Нека ви дам един пример. Ако аз имам рибен ресторант и той работи на пълен капацитет, оборотен е и всички хора, които го посещават знаят, че винаги ще им бъде сервирана хубава прясна риба, ще разчитам ли аз на един единствен доставчик на риба? Ами не, защото, ако го направя, това ще означава, че ако по някаква причина този доставчик не ми достави прясна риба днес, аз нямам какво да сервирам на клиентите си. Съответно, аз ще имам резервен вариант, back up план и просто ще работя с няколко доставчика, за да може хем всички да са доволни, хем да разчитам, че винаги ще разполагам със стоката, която е жизнено важна за оцеляването на бизнеса ми. Защото, ако доставката на тази стока спре, то спирам работа и аз.
Между другото същият сценарий наблюдаваме сега и в Европа с руския газ и петрол, но този сценарий е доста тежък и “оправията” ще отнеме много много години. Най-старият континент допусна да бъде зависим от един единствен източник – Русия. Тежка зима ни очаква…
Ако се замислим, същото е и при нас като обикновени хора, не като политици, не като CEO-та на големи компании. Никога не трябва да допускаме да зависим от един единствен източник на доходи. Трябва ни отново диверсификация. И както казва Бъфет, ако имаш само един източник на доходи, работи по създаването на втори. Това е първото, което трябва да направим, за да си осигурим спокоен живот.
Затова инвестициите са лесен и достъпен начин за всеки да помисли за пасивен доход и за някаква степен на финансова независимост. Да харчиш колкото изкарваш и така месец след месец, с малко спестени пари в банката, това, лично мен, би ме подлудило 🙂 Аз абсолютно никога не съм разчитал само на един доход. Никога не съм се подлъгвал по по-висока заплата например, ако това би ми попречило да поддържам и втори източник на доходи.
Последствията – още по-висока инфлация
Както вече отбелязах, лекомислието относно диверсификацията и изобщо липсата на такава, кара цените да вървят нагоре сега. Но за вбъдеще, ако се предприемат действия за диверсифициране, цените пак ще вървят нагоре и ще обърнем внимание на това след малко.
Петролът върви нагоре, защото със зелената сделка лидерите на големите държави казаха НЕ на петрола категорично, а всъщност светът има нужда от петрол дали със или без зелена сделка.
Няма как един подобен толкова голям и значителен преход да се осъществи за 1-2 или 5 години. Възобновяемата енергия е бъдещето и в това няма съмнение, но тя е бъдещето, а не настоящето. Ние градим бъдещето сега, което означава, че ние не се преместваме от едно измерение в друго. Ние правим преход. А никой внезапен преход никога не е бил успешен, това не е преход всъщност. Нещата трябва да се движат успоредно, това е успешния подход.
Представете си, че работите като сервитьор в продължение на 10 години. И изведнъж решавате, че искате да смените професията си и искате да постигнете нещо друго, в друга сфера. И решавате да станете инженер. Как ще го направите? Ще напуснете работа като сервитьор днес и утре ще сте инженер в някоя голяма компания? Или по-скоро ще продължите да работите, а през свободното време ще учите, ще се дипломирате, ще започнете успоредно стаж и чак когато вече имате достатъчно практика и умения, тогава ще напуснете текущата работа и ще си потърсите нова като инженер?
Оттук нататък, искането, стремежът към диверсификация сега, ще повишава цените. Защото, стана ясно, че цялата тази глобализация във всичко, особено в производството, рухва за един миг. И много по-удачно и безопасно за производителите ще бъде да имат регионални производства, обслужващи конкретни региони. По този начин ще си гарантират липсата на подобни проблеми с каквито се сблъскваме през последните 2 години.
Да обаче трудът в Европа и САЩ не струва толкова евтино колкото в Китай, Индия, Виетнам и т.н. И съответно, ако искаш устойчивост на производството, гарантирайки си, че то няма да спре просто ей така, защото някой е решил, то това ще струва по-скъпо. Спокойствието си има цена. И компаниите ще заплащат повече за труд. Трудът е един от основните и най-големи разходи във всяко едно производство. Съответно, по-скъп труд ще доведе до по-високи крайни цени. Тоест, завишените цени на труда ще бъдат предадени към крайния потребител като просто продуктите ще струват по-скъпо.
Ето защо, покачването на стоки и услуги едва ли ще спадне в скоро време. В момента производителите веднъж са повлияни от високите цени на газ и петрол, както и на редица други суровини заради войната в Украйна и локдауните в Китай, втори път ще бъдат повлияни от по-скъпия дълг, който е следствие от покачващите се лихвени проценти и 3-ти път са повлияни от по-скъпите такси за доставка в световен мащаб.
Тези завишени цени от първия по веригата, се предават надолу по звената, като всяко звено завишава цената допълнително и към крайния потребител се образува една доста по-висока цена. Ето я инфлацията на веригата по доставките в действие. И освен това, понеже сме хора и човешкия фактор в подобни случаи повече вреди отколкото помага, наясно сме, че има големи компании, които сключват договори за доставки на огромни количества, целейки да се подсигурят занапред и това е в ущърб обаче на по-малките компании, които нямат възможност да сключват подобни договори.
Добрата страна
Ами, колкото и странно да прозвучи, аз лично винаги съм свикнал да извличам и да виждам полза от всяка една ситуация, да вземам от лимона сладкото както се казва. В случая, стана ясно, че не е нормално, не е устойчиво да нямаш резервен план, план Б, когато става въпрос за нещо толкова голямо.
Светът разбра, че разчитайки на една държава да произвежда всичко или да снабдява с всичко, не може да бъде добра дългосрочна стратегия, особено за развиващи се икономики. Трябва да има диверсификация, за да може глобалната машина да се движи плавно и безпроблемно и да не остава без масло в двигателя, за да може всички механизми да сработват. Тази машина би била по-скъпа за поддръжка, но ще се чупи по-малко и по-рядко.
В момента в някои области се връщаме с доста години назад. Например, ако искаме да си закупим нов автомобил, трябва да сключим договор, да заплатим една част, тогава той влиза в производство и ще е при нас след 6 месеца или след 1 година. Малко прилича на вноските за Лада при соца. Внасяш и чакаш да ти дойде реда :).
В редица сектори има силни недостици и няма какво да се направи, просто производствата не могат да насмогнат. В допълнение понеже търсенето надвишава предлагането, компаниите при завишено търсене от 10%, поръчват на производителя минимум 15 или 20% от дадена стока, просто, за да се подсигурят и това отново забавя и затруднява и коства повишение в инфлацията.
В момента търпим последствията от хард стопа на икономиката. Да се надяваме, че който трябва ще си вземе поука. А дотогава, моля ви не се презапасявайте. Редно е да мислим за всички и да не се бием за олио по магазините :). Не е достатъчно само аз да съм добре, защото аз сам съм за никъде.
Това беше темата за веригата по доставки и проблемите, които подклаждат инфлацията страшно много. Надявам се ви е била полезна. Ако е така, просто я споделете с други хора, на които смятате, че ще е интересна. Благодаря ви предварително!
***Представям ви най-детайлния видео курс за начинаещи инвеститори: “Как да инвестирам като нищо не разбирам?“. Този курс ви дава ключови основни знания за това как работи фондовата борса и активите, които се предлагат там. Ще разберете фундаментално всичко за инвестициите!
***Представям ви първата си книга: “Силата на Дивидентите”, която идва с видео курс и калкулатор. Това е един цялостен наръчник по инвестиране в дивидентни компании.
Aко искате да станете ПРО в инвестирането в активи и в инвестирането в стойност, то определено хвърлете едно око на продуктите и услугите, които предлагам. Те са изцяло практически насочени и вече работят за стотици хора в България, просто защото дават реални и работещи решения.
- Видео курс: Как да намираме подценени компании?
- Видео курс: Как да избираме дивидентни компании?
- Видео курс: Как да инвестираме в ETF?
- ИНВЕСТИРАЙ СAM – Цялостен курс по инвестиране
Angelov Dimitar Community е затвореното ни общество от инвеститори, където НЕ СЕ дават инвестиционни съвети и на дневна база с изцяло информационна цел анализираме различни инвестиционни възможности, имаме си платформа за анализ, която си е само наша и всеки може да допринесе за доразвиването на тази платформа, която дава всичко необходимо за един стойностен анализ на която и да е компания от фондовата борса.
Правим си срещи на живо всяка седмица в ZOOM, имаме запис на всички срещи, обучаваме се на различни теми, имаме workshop-ове, имаме тонове информация в нашия DISCORD сървър, готови портфолиа, тестваме различни стратегии на инвестиране с информационна и тестова цел.
Ако искате да се присъедините, със сигурност няма да съжалявате!
Цената на Angelov Dimitar Community ще е винаги подценена, бъдете сигурни в това!
Абонирай се за Angelov Dimitar Community – Абонамент
Ако имате въпроси относно услугите и продуктите, запишете си една безплатна 15 минутна информативна консултация с мен по телефона и ще обсъдим това, което ви интересува.
БЕЗПЛАТНА ИНФОРМАТИВНА КОНСУЛТАЦИЯ
Благодаря ви и до скоро!
