2 РИСКА при Акциите: Ценови риск и Бизнес риск

Всеки инвеститор на фондовата борса се изправя пред различни рискове, като естествено най-големият такъв сме самите ние с това, което знаем, с това, което не знаем и най-вече с това, което си мислим, че знаем, а всъщност нищо не знаем. Писал съм и съм говорил за това толкова много пъти, че сигурно вече ви е писнало. 🙂

Има обаче два ключови аспекта на риска при инвестирането в акции, които често се бъркат, но са съществено различни. Това са рискът за самия бизнес и ценовият риск (price risk).

Ние като интелигентни инвеститори трябва много добре да можем да ги различаваме, защото само така ще можем да се предпазим и да не купуваме балонизирани акции и след това да загубим и само така ще можем също да отсяваме възможностите, които се отварят пред нас на фондовата борса и да инвестираме в подценени акции, които ще ни донесат много пари.

Какво е бизнес риск?

Това е рискът, който няма да искаме да виждаме в нашите дългосрочни инвестиции. Но това, че ние не искаме, не означава, че той няма да е наличен, защото всеки един бизнес носи риск и нашата работа обаче като инвеститори е да намерим компании с минимален бизнес риск, за да спечелим дългосрочно от тях.

Бизнес рискът се отнася до вътрешните и външните фактори, които могат да повлияят на способността на една компания да генерира приходи и печалби. Това е специфичен за бизнеса риск, който може да произтича от редица фактори.

Първият сериозен риск за всеки публично търгуван бизнес е конкуренцията – ако компанията работи в индустрия с много голяма и силна конкуренция, то тогава има риск пазарният дял с времето да пада или пък компанията изобщо да не може да намери своето “място под слънцето” в тази индустрия.

Ние като дългосрочни инвеститори бихме искали да инвестираме в компании с устойчиво конкурентно предимство, такива, които имат така наречения MOAT, т.е. да не може който и да е лесно да завладее замъка им.

Компании, които оперират в силно конкурентни индустрии са например автопроизводителите. Знаете ли някоя добра много печеливша автомобилна компания, която да няма много голяма конкуренция? Няма такава, нали? Ето защо и аз не инвестирам в такива компании, освен в TESLA, но само като беше правилното време, не сега, изобщо не сега!

Други такива компании са авиокомпаниите, страшно голяма конкуренция. Други – круизните компании – и те са много ама много тежки. Ще обърнем внимание на подобен тип компании и по-напред, не само като проблемни от страна на конкуренция, доста повече проблеми имат 🙂

Вторият много голям риск за бизнесите, това е просто тяхната оперативна дейсност и най-вече разходите, които имат тези компании, за да бъдат печеливши и да се развиват.

Ако дружествата работят на много малки маржове, имат много големи разходи, то при най-малкото забавяне на пазара, в който оперират, това моментално оказва влияние и то голямо. Както са печеливши, изведнъж могат да станат губещи.

Такива рискови компании можем да кажем, че отново са автопроизводителите. Също и авиокомпаниите. Също и круизните компании. Можем да добавим и хотелиерските бизнеси тук. Въпреки, че големите вериги предлагат скъпи услуги, това не увеличава толкова маржовете им на печалба, просто защото имат страшно големи разходи – за персонал, за енергия, за оборудване, за какво ли не…

Друг риск за бизнеса могат да бъдат икономическите условия, когато те пряко повлияват на естеството на работа на компаниите. Например, сега, след като Доналд Тръмп е президент на САЩ, има огромен риск компаниите, чиито бизнес зависи изцяло или до голяма степен от внос на стоки от Китай и други държави, да изпитат много големи трудности и дори да фалират.

Компаниите, които продават евтини стоки, като например магазини за по 1 долар и други подобни, които внасят евтини стоки и си слагат добър марж върху тях, ще бъдат пряко засегнати от евентуалните нови тарифи, които ще се въведат.

Друг бизнес риск е определено потребителското настроение. Ако виждаме, че една компания не работи по своето развитие достатъчно, не вкарва иновации в бизнеса си, не се стреми да създава нови продукти и услуги и донякъде можем да преценим, че изостава в това, което прави, тази компания е опасна за нас като притежание, защото скоро потребителите ще оценят факта, че компанията изостава и ще спрат да използват нейни продукти и услуги, тъй като конкуренцията не спи и при най-малкото колебание, потребителят ще избере по-добрият продукт.

Например, компанията KODAK, някога много голяма компания, просто фалира по този начин като спря да се развива. Историята помни много такива примери, при които компании спират да съществуват или в по-добрия случай биват придобити от някоя друга компания.

Още един бизнес риск е мениджмънта на една компания. Когато инвестираме дългосрочно, със сигурност бихме искали компанията да бъде управлявана добре, защото само така тя ще се развива, пазарът ще оценява това и съответно акциите ще се покачват и ние ще печелим от това.

Уорън Бъфет казва шеговито, че е добре когато анализираме бизнеси, да избираме такива, които могат да бъдат управлявани от идиоти, защото рано или късно те ще бъдат със сигурност управлявани от идиоти.

Шега или не, Бъфет има голямо право и той със сигурност е видял това да се случва. Затова и отдава такова значение на мениджмънта на една компания и по-точно той се стреми да прецени дали намеренията са добри, прикрито добри или изцяло лоши. Е, историята показва, че засега е избрал доста повече компании с добър мениджмънт отколкото с лош такъв.

Какво е ценови риск?

Ценовият риск е свързан с колебанията в пазарната цена на публично търгуваните компании. Това е рискът, който поемаме, когато купуваме акции, които струват много повече отколкото трябва да струват, т.е. купуваме ги надценени.

Знаем, че всеки реален бизнес има фундаменти – обороти, печалби, парични потоци и други метрики, чрез които можем да направим фундаментален анализ и да видим колко финансово здрава е компанията.

Но тъй като фондовата борса е тип пазар, който е “Auction Driven”, т.е. на принципа на търга, т.е. цената се определя през повечето време не от фундаментите на компанията, а от търсенето и предлагането на акциите между пазарните участници, можем спокойно да кажем, че постоянно сме свидетели на балонизиране на някои акции и сриване на други.

Много рядко публично търгуваните компании са на своята справедлива цена. През повечето време те са или надценени, или подценени, поради факта, че пазарният сентимент работи по този начин. Както Бенджамин Греъм пише в книгата “Интелигентният инвеститор”, пазарът е машина за гласуване в краткосрочен план и машина за претегляне в дългосрочен план.

С това се има предвид, че краткосрочно емоциите на пазара движат цената – дали Илън Мъск ще обещае някоя друга небивалица и Tesla ще излети в цената си, или пък компанията ще покаже малко по-лоши резултати за едно тримесечие и цената ще се срине, всичко това са краткосрочни събития, които вдигат и свалят цената на акцията с по 10-15-20%, без дори да има никакво движение във фундаментите на компанията, т.е. оборотите не са се променили толкова много, печалбите не са се променили, то няма и как да се променят за едно тримесечие и това да е фактор, който да определи колко трябва да струват акциите на компанията.

И затова, ние като дългосрочни инвеститори гледаме и оценяваме фундаментите на бизнесите, в които смятаме да инвестираме, а не гледаме просто краткосрочната картина, не се водим от пазарните настроения днес, утре или вчера.

Прогнозираме консервативно какви пари ще изкара компанията за следващите 5 или 10 години, приравняваме тези бъдещи стойности към днешния момент и така стигаме до справедливата цена на компанията, която ние би следвало да платим, произхождайки от това, че според своите резултати, компанията може би трябва да струва толкова колкото излиза нейната справедлива цена.

Естествено, бъдещето никой не може да го предвиди, но без тази цена, ние инвестираме като на магия. В какво инвестираме, ако не знаем колко трябва да струва то и какво можем да очакваме?

Ако някой се опитва да ни продаде утре един хляб за 10 лв, ще го купим ли? Не, нали? Защото знаем, че един хляб струва например 2 лв. Няма да надплатим 5 пъти за него, нали така?

Ето по този начин е редно да разсъждаваме и за акциите – трябва да знаем колко е тяхната фундаментална стойност. Иначе, още веднъж, как ще купим като не знаем кой какво ни продава и на каква цена? Звучи логично, нали?

Реални примери за бизнес риск и ценови риск

Може би се досещате какво ще търси всеки, който иска да инвестира успешно на борсата. Ами ще търси компания с нисък бизнес риск и с нисък ценови риск. Има ли такива компании изобщо? Естествено, че има!

В периоди на пазарен негативизъм, такива възможности хич не са малко. Например, през 2022-ра година имахме възможността да купим мега добри бизнеси под техните справедливи цени.

Бизнеси като GOOGLE, AMAZON и META например, които имат огромен MOAT около себе си. Поради повишаването на лихвените проценти, пазарните емоции подцениха тези компании и тогава беше възможността да напълним кошницата с тях, както се казва, защото бизнес риск при тези гиганти почти няма, имаше само ценови риск и през 2022-ра година ценовият риск за кратко изчезна и това беше невероятно добра възможност.

Линиите, които съм надраскал за справедливи цени са ориентировъчни, не ги приемайте като цена за вход. Справедливите цени се променят. Покачват се, когато фундаментите на компаниите се покачват и падат, когато фундаментите на компаниите падат.

Един безспорен пример за много стабилна в бизнеса си компания, това е BERKSHIRE HATHAWAY. Компанията на Уорън Бъфет можем спокойно да кажем, че няма бизнес риск, тъй като тя притежава много бизнеси в много различни индустрии и повечето от тях дори не са публично търгувани.

Berkshire е пример за компания, която има огромен MOAT, като покачва своите фундаменти всяка година, респективно справедливата си цена и освен това, когато и да погледнем графиката на компанията, не можем да кажем, че цената е била в балон. Доста малко компании като цяло могат да се похвалят с нещо такова.

Идваме сега на ценовия риск. Той е най-често изразен при “модерните” и нашумяли поради поредната F.O.M.O. вълна акции. Да вземем ТЕСЛА например. Това е добра компания, с добри продукти, развиваща се компания.

Но тя работи в силно конкурентна среда и конкуренцията се засилва всеки ден. Освен това, компанията не увеличава своите печалби толкова, че да отговорят те на по-голямата цена. И затова през 2021-ва година цената започна да пада, просто защото беше яко надута.

3 години по-късно обаче, покрай избирането на Тръмп и близките му отношения с Мъск, цената започна рязко да се покачва. Това покачване обаче изобщо не е водено от каквито и да е фундаменти, а просто от едни очаквания какво ще се случи евентуално в бъдещето.

TESLA се покачи с над 170% само за няколко месеца, за две тримесечия, като при тях отчетите на компанията не бяха изобщо добри. Ето това е ценовият риск – да инвестираш по върхове, пренебрегвайки фундаментите.

Когато една акция е на такъв явен връх, това може да ни говори само едно – поемаме голям риск, понякога огромен, защото по тези върхове вероятността акциите да паднат, както беше през 2021-ва, е много голяма, да речем над 90%, докато по дъната, когато компанията е добра, бизнесът е добър, но цената е срината, вероятността да падне още е вече много малка, да кажем 20-30%, докато вече вероятността да се покачи от тези ниски нива минава границата от 50% и казваме, че подценената компания може да скочи със 70-80%, ако бизнесът е добър.

Така че, анализирайте бизнесите, в които инвестирате и никога не надплащайте за тях. Знам, че в такива бул маркети като този в момента е много лесно да инвестираш, защото каквото и да купиш то литва нагоре.

Но запитайте се, какво правим като дойде видов ден, а той неминуемо идва през няколко годинки, защото при пазарната корекция, всяка една надута компания започва да пада, просто, за да отговори на реалната си цена. И тогава е най-удачното време за инвестиция в добри бизнеси на добри цени!