Злато или Златни Кокошки?

Когато става дума за инвестиране, често се сблъскваме с класическия избор между златото, символ на “стабилност” и “защита”, и дивидентните компании и ETF-и, които генерират растеж и реална пасивна доходност.

В тази статия ще разгледаме защо златото може да бъде считано за непродуктивен актив, и защо една добре управлявана дивидентна компания или пък дивидентен ETF могат да бъдат нашите “златни кокошки”, които не само ги имаме, ами те правят нещо за нас, снасят ни пари. И като цяло не става дума само за избора между злато и дивидентни активи, а за избора между продуктивен и непродуктивен актив.

Бързам да кажа, че целта ми не е да ви откажа да купувате злато, а просто да ви представя какво ви дава едната инвестиция и какво ви дава другата. Можете да спечелите пари и от злато и от акции и от ETF-и и следва да разгледаме кой тип актив какво ни дава, с какъв риск и с каква стабилност и доходност. Нека всеки прецени за себе си след това.

Златото – “защита”, но без доходност

Златото от векове е символ на богатство и “сигурност”. Много хора го разглеждат като „безопасно убежище“ по време на икономическа нестабилност, защото “стойността” му е относително стабилна и не зависи от производствената дейност на компании или икономически цикли… това знаете за златото, нали, както и че предпазва парите ви от инфлацията… това знаете, защото така искат да знаете, така са ви казвали.

Истината е, че стойността на златото изобщо не се покачва. Как да се покачи, като това е парче метал. Закупено сега, след 1 година ще има същата стойност и след 100 години пак ще има същата стойност.

Това, което се променя за златото е всъщност неговата цена – тя се покачва, не стойността му. Да, златото било рядко, копаело се… чували сме ги тези… злато има колкото щеш и ще има още и още.

Да, златото бива изкупувано от централните банки, защо ли го купуват, питате се, нали? Ами как защо… нали трябва да му контролират цената. Кой контролира цената на този актив? Аз и вие ли? Не, нали? Контролира я този, който има най-много. Естествено, че банките ще купуват. Какво ще стане, ако аз и вие започнем да диктуваме цената на златото? Какво ще стане с текущата монетарна система? Тя може и да се срине и никой няма да го позволи, затова трупат злато, не защото е много ценно, а за да не може да го трупате вие и те да определят на каква цена да се продава златото и да ви го продават на вас много като го искате 🙂

В който е ножа, той реже хляба, винаги е било така и винаги ще бъде и занапред. Но проблемът със златото като инвестиция е, че то не генерира доходност. Ако го притежавате, няма да получите дивиденти или лихви, както при други активи. Златото е статичен актив, непродуктивен актив – неговата цена може да нараства с времето, но то не произвежда нищо. Не можем да очакваме то да увеличава капитала по начин, който е активен и продуктивен.

Да, има и компании, които също не изплащат дивиденти, т.е. нямаме реална доходност от тях, освен ако не ги продадем, но това са реални продуктивни бизнеси, които имат продукти и услуги, развиват се, правят обороти, имат печалби и можем да ги оценим, да ги измерим колко трябва да струват според своите резултати и съответно да преценим дали има стойност на цената, на която са в момента и ако има, просто да се възползваме и да инвестираме в тях.

Ако тези бизнеси продължават да са добри, ние ще печелим, но имаме основание да печелим, вижда се какво се случва. Докато при парчето метал, то си е същото парче метал през годините напред, нищо не е произвело, нямаме основание да си мислим, че ще струва повече или че трябва задължително да струва повече. Всъщност… има едно основание да смятаме златото за добра инвестиция, ето го:

The Greater Fool Strategy – теорията за по-големия глупак

Повечето хора купуват злато, защото смятат, че неговата цена винаги ще върви нагоре и съответно ще могат да го продадат, когато и да е на по-висока цена. Е, това е валидно за всички непродуктивни активи, най-вече за дигиталното злато в момента – негово величество BITCOIN!

Нека видим дали обаче реално цената на златото винаги върви само нагоре. На графиката е ясно видимо как от 1980-та година до 2007-ма година цената на златото не е направила нищо. Ако сме инвестирали през 80-та, то стойността на инвестираните пари е паднала и сме излязли на нула чак през 2007-ма година. Това са 27 години!

След това, имаме отново връх през 2011-та, цената пада и чак след 9 години се връща там, където е била. Това са изключително дълги периоди със заключени пари без доходност. Голям хедж, голяма защита от инфлация, голямо нещо е златото!!! През тези 36 години е нямало инфлация сигурно… дефлация може да е имало даже 😉

Тоест, теорията за защитата, за сигурността, се обезсмисля напълно като погледнем тази графика и се осмисля напълно като просто приемем фактите, че златото е непродуктивен актив и неговата цена се движи единствено и само от това колко алчни са хората за злато и дали има някой след тях да иска и да е готов да заплати по-висока цена – the greater fool strategy.

Няма друго основание, за да притежаваме злато сега, освен ако няма да искаме да го продадем на някой друг след време за повече пари и този някой друг обаче трябва и той да иска, закупувайки го от нас, да може да го продаде след 1-2-5 години на друг за още повече пари и този другия и той… схващате как работи тази стратегия, нали? 🙂

Златните кокошки – инвестиция с доходност

Представете си сега, че вместо едно парче злато, което не прави нищо, вие имате една или няколко златни кокошки, които ви снасят златни жълтици и всяка година всъщност снасят все повече и повече злато. Кое ще изберете? Този въпрос е риторичен, нали?

Дивидентните компании и дивидентните ETF-и са златни кокошки. Те ви дават реална доходност по пасивен начин, като ви изплащат дивиденти всеки месец, на тримесечие или пък 2 пъти или веднъж годишно, това няма толкова значение.

Това обаче не е всичко. Не са само дивидентите, не е само реалната доходност под формата на регулярни дивидентни плащания. Дивидентните активи също увеличават и своята стойност, респективно увеличават и своята цена на пазара. Това ще рече, че ако в даден момент решите да се отървете от своите златни кокошки или от част от тях, ще можете да го направите и въпреки, че сте получавали доходност, също и ще получите и печалба от самата продажба.

Тоест, имаме двойна възвръщаемост от този тип активи, имаме двойна доходност – веднъж доходността от дивиденти и втори път доходността от по-високата цена, защото с развитието на бизнесите си, компаниите вдигат стойността си и това дългосрочно се отразява като по-висока цена на акциите. Същото важи и за ETF-ите, които са просто кошници от компании.

При този тип активи, имаме възможността и да реинвестираме получените дивиденти и така допълнително да засилваме нашата доходност и сложната лихва да заработва все по-силно за нас напред във времето.

Също, с тези активи ние сме много гъвкави. Можем да купуваме и продаваме за минути, с много ниски такси и комисионни и да се възползваме да инвестираме в добри бизнеси на ниски цени, когато пазарът ни дава тези възможности, особено по време на кризи и икономически сътресения.

А при златото, в повечето случаи имаме голям спред за физическото такова и трябва то да направи едни 4-5% ръст в цената, за да излезем ние на нула от него. Естествено, при борсово търгуваното злато нещата са по-добри, но пък му се губи “блясъка” на златото, нали е за сигурност и защита, как така от борсата 😉

Има и още нещо, което разграничава доста двата типа инвестиции – в злато или в златни кокошки, и това е съхранението на активите. Когато имаме дивидентни акции и ETF-и, те си стоят в брокерската ни сметка и нито хляб искат, нито вода искат както се казва. Носят ни печалба без да им слугуваме.

Да, може да има периоди на спадове, може не всички акции да ни донесат това, което търсим, но при тези периоди, все пак имаме доходност и сме получавали дивиденти и ако сме подбрали само няколко добри бизнеса, те могат да натрупат богатството ни във времето.

В ETF-ите пък можем да си спестяваме парите, да си реинвестираме дивидентите и така да имаме една акумулирана сума, която хем се увеличава след това, хем ни дава и реална пасивна доходност.

При златото, ако то е физическо, ние трябва да му “слугуваме”, като най-големият проблем е съхранението му. Не можем да го държим вкъщи, нали? Или поне не би трябвало, защото някой може да влезе и да ни го открадне. И после не можем да си го върнем, защото никъде на златото не пише, че е наше.

Ако трябва да го съхраняваме на сигурно място, например в някой банков сейф, това означава автоматично разход за нас. Този разход се покрива, ако цената на златото върви нагоре, но ако не върви нагоре, ние не само губим, че цената е паднала, ами губим допълнително, защото плащаме за съхранение.

И всъщност, дори цената да върви нагоре, ние пак трябва да бръкнем в джоба си и да платим за това съхранение. Другият вариант е да продаваме помалко злато всяка година и така да плащаме за сейфа.

Още веднъж, не искам да разубеждавам никого да инвестира в злато или пък да агитирам да се инвестира на фондовата борса. Това беше моето мнение по темата и е повече от ясно какво избирам аз.

Погледнато за последните години, цената на златото е покачена доста, както и цената на много активи от фондовата борса. Всеки трябва да прецени за себе си какво иска да постигне – ръст на капитала, пасивна доходност или пък хедж срещу нещо.

За мен стабилността идва от това, което мога да анализирам, да измеря и да инвестирам в него и то след това да ми носи доходност, оправдана такава, а не да чакам цената да се вдигне само, за да мога да продам на някой друг за повече пари.

Важно е обаче да сме наясно с инвестициите, които правим, да сме спокойни за парите си и ако ще сме спокойни те да са в злато, нека така да бъде. Определено е по-добър вариант отколкото в банката и определено е по-добър вариант отколкото да инвестираме на фондовата борса на сляпо или просто да залагаме на акции, които някой отнякъде ни е подхвърлил.

И нека не забравяме едно нещо: Казваме, че купуваме злато и казваме, че инвестираме на фоондовата борса… 🙂

Ако искате да се научите да инвестирате парите си в дивидентни компании и ETF-и, моите 2 книги са цялостни наръчници как да го направите. Хвърлете им едно око: