Тази статия е за хора, които не искат техният 1 милион инвестиран в американски ETF да струва 500 000, т.е. наполовина, точно когато им потрябват парите.
Не продавам страх, изобщо не казвам, че доларът ще пада, това никой не може да го прогнозира, заглавието си е чист кликбейт, за да може повече хора да кликнат и да се запознаят с това съдържание, тъй като е много ама много важно, ако искаме да сме успешни инвеститори на фондовата борса и да не загубим пари от една тъпа грешка.
Това съдържание ще обърне внимание на лоши сценарии, през които между другото борсата наскоро е преминавала и не е изключено нещо подобно да се повтори. Но като знаем какво правим, няма страшно, пак ще спечелим и то доста.
Ако сте хора, които ще се пенсионират скоро или просто имате намерение да използвате инвестираните от вас пари за нещо, например за покупка на имот или пък нещо друго, имайте предвид, че ако не обърнете внимание на това, което ще ви кажа сега, поемате много голям риск парите ви да струват по-малко, точно когато ви трябват най-много.
Нека поговорим отново за валутния риск. Имам статия, имам и видео по темата, където много ясно обясних какво представлява този риск. Така че сега няма да ви губя времето отново в обяснения, ами направо ще ви покажа какво се е случвало преди и как да се предпазите да не се случи на вас, ако краят на хоризонта ви наближава.
Ето статията между другото, прочетете я, за да знаете в детайли какво представлява валутният риск: https://angelovdimitar.com/valuten-risk/
И сега много от вас ще си кажат: „Ама аз имам 20 години хоризонт пред мен, това съдържание не е за мен.“ Напротив, за вас също е! Не е казано, че трябва да предприемете действие, но е важно да разбирате какво ще трябва да направите евентуално, ако ви се наложи по-рано или ако в крайна сметка докарате инвестициите си до следващите 20 години и все пак ще трябва да ги харчите тези пари, нали?
Наскоро в Angelov Dimitar Community разгледахме един казус, при който нашият инвестиционен хориознт свършва точно на ръба на загубеното десетилетие. Свършва хоризонта ни и загубеното десетилетие започва.
Фактите показват, че доларът е загубил близо 40% от стойността си от 2000 до 2007 година. Тоест, дори S&P 500 да не е мръднал изобщо, само валутата ни е порязала с едни 40%. Ако сме имали 1 000 000 акумулирани в актив като SXR8, който е ETF, който купуваме в евро, но активите вътре са си в долари, нашият 1 000 000 е струвал 600 000. Не е добре, нали?
А ако сложим и спадовете на самия индекс, тогава картинката става още по-неприятна. Ако обаче инвестициите ни са били в хеджиран в евро ETF, то тогава този валутен риск ние просто не сме го поели. Защото S&P 500 се възстановява през 2007-ма и даже е отгоре преди да настъпи кризата от 2008-ма и да далдиса отново с едни близо 40% отново.

До края на 2007 г. американският пазар вече е компенсирал dot-com срива и е на печалба — €100 инвестирани на 1 януари 2000 година са вече €114. Нехеджираният инвеститор в същия индекс, със същата стратегия, е все още на €78, тоест на загуба от 22% седем години по-късно.
Единствената причина е курсът EUR/USD. Хеджираната линия тук е идеализирана — без разход на хеджа — тоест в полза на хеджирания вариант. Симулация все пак, нямало е такива ETF-и тогава ама това прави AI – прави така, че да може да бектестнем назад във времето и да направим своите изводи. Такива много казуси имаме вече в обществото ни, приоритет са ни, правим си нови и нови всяка седмица.
Хайде нека все пак да преговорим що е то хеджиран ETF, в случая хеджиран в евро ETF.
Хеджираният ETF можеш да го мислиш като застраховка срещу движението на валутата. Ако избереш такъв ETF, като IUSE например, ти инвестираш пак в S&P 500, но фондът все едно ти казва: „Ще се опитам да ти дам движението на индекса, без доларът да ти разваля резултата спрямо еврото.“
Тоест ако доларът падне силно спрямо еврото, хеджът до голяма степен компенсира този валутен удар. Но както всяка застраховка, и тази има цена — хеджирането струва пари и може да намалява доходността ти при нормални иначе условия, точно както се случва през последните много години, но за това след малко.
Важното е да се разбере, че хеджът не предпазва от спад на S&P 500. Ако пазарът падне с 30%, хеджираният ETF пак ще падне. Той те пази основно от допълнителния валутен риск между долара и между еврото.
Така че, хеджираният ETF е като застраховка: плащаш малко, за да не зависиш толкова от това какво ще направи доларът точно когато ти потрябват парите.
Защото представи си, че твоят хоризонт свършва сега и ти имаш 1 000 000 в някой нехеджиран ETF. Искаш да започнеш да използваш парите. Например да теглиш по 4% на година. Добре ама в същото време доларът падне с 10% спрямо еврото. Защо го измервам спрямо еврото? Ами защото ние нали си харчим парите в евро?
И изведнъж твоят 1 милион струва вече 900 000. И ако 4% на 1 милион си направил сметката, че са 40 000 и ще ги ползваш през годината, сега 4% след удара на долара са 36 000. Реално ще трябва да продадеш повече дялове, ако наистина искаш да похарчиш 40 000 през годината. И лошото е, че продадените дялове, те не се връщат после, дори когато доларът се възстанови.
Какво правим обаче, ако имаме двоен лош късмет? Примерно пазарът пада с 20% и доларът пада с 10%? Няма да влизам в строги математически изчисления, но кръчмарските ми способности показват, че моят 1 000 000 ще струва 700 000.
И да, ако съм на 30 години и имам 30 годишен хоризонт пред мен, може би изобщо няма да го мисля, защото, както обяснявам и в статията и видеото за валутния риск, валутите имат функцията наречена reversion to the mean, т.е. да се връщат към техните средни стойности с времето.
Което означава, че като имам дългосрочен хоризонт, моментни валутни разлики мен не ме вълнуват, освен, ако не смятам, че доларът пътят му спрямо еврото е само и единствено надолу и никога няма да се възстанови… но ако смятам пък нещо такова, защо по дяволите ще инвестирам в американски компании… нещо не ми се връзва това мислене.
Но ако съм на 60 години и искам да си купя някоя виличка в Испания и там да си изживея живота… ами ще ме удари тоя лош валутен курс и ще ме заболи. Ето защо е важно да разбираме къде се намираме с нашите пари и с нашия хоризонт.
Защото, ако се повтори нещо в стил 2000 година, не стига, че пазарът пада много, ами и доларът пада много и реално наистина може да има момент, когато нашият 1 милион струва наполовина, че може даже и по-малко.
Ето защо, като наближава краят на хоризонта ни, редно е да помислим за рисковете пред инвестициите ни. Приоритетът тук става да не губим парите, а не да ги увеличаваме повече, защото, истината е, че при едни нормални условия, хеджираният ETF ни дава с по около 3% по-малко доходност на година. А това, къмпаунднато за 20 години, е страшно голяма разлика спрямо нехеджирания ETF.
Ето например сравнението, което давам и в статията ми за валутния риск:

Ясно се вижда как нехеджираният обикновен ETF връща 800%, а хеджираният 477%… доста голяма разлика за последните 25 години, нали? Но по-високата доходност не бива да ни привлича, ако сме на края на хоризонта си, защото пак казвам, по-важното е да се подсигурим да не стане така, че видиш ли валутният курс да ни удари негативно.
Хеджът си има цена и тя е около 3% средно годишно. Това произлиза просто от разликите в лихвите между Европа и САЩ. Както се вижда от тази таблица, хеджът можем да си го броим като реален разход на годишна база. Спокойствието си има цена.

Да вземем например 2025-та, когато доларът падна. S&P 500 се покачи с над 17%, а инвеститор в SXR8 беше само на има няма +5%.


Обратното обаче също е в сила, защото хеджираният ETF ни предпазва от долара надолу, но не ни дава ползите, когато тръгне да катери нагоре спрямо еврото. Тук виждаме как за 1 година от 2021 до 2022 всъщност нехеджираният ETF дава с 8% повече отколкото самият индекс. Защо? Ами защото доларът поскъпва спрямо еврото, това е причината. И ние взимаме тази полза.


Така че, наближаването на края на хоризонта ни е от голямо значение за нас. Трябва добре да планираме всичко и да не си мислим, че нас слаб долар ще ни подмине или че някоя друга пазарна криза ще ни подмине. Дано да ни подмине ама едва ли…
И ако чакаме до последния момент, че тогава да си пренасочим инвестициите към хеджиран ETF или пък към някакъв друг тип активи, добре е да помним, че мистър Маркет с нас не се съобразява кога ни свършва хоризонтът. Ето защо е редно да започнем да мислим отдалеко, примерно 2-3 години, даже повече преди да ни свърши инвестиционния хоризонт.
Може поетапно да започнем да пренасочваме, да не е наведнъж и да не чакаме последния момент. Примерна схема би била 5 години преди края да започнем да се ориентираме, да започнем бъдещите инвестиции вече да са в някой друг инструмент. После на 3-тата година или ако усетим по-рано, че нещо може би не се чувстваме комфортно къде са ни парите, да започнем реално да пренасочваме и до 1-2 години преди да дойде края, да сме с новия си портфейл, който елиминира поне един риск.
Ако ли пък не искаме да го правим, можем да се диверсифицираме чрез различен ETF, да кажем някой световен, да не е в долари, да има и други компании, може дивидентен да е, да ни дава реална пасивна доходност и в комбинация с нехеджиран ETF, ако все пак стане спад, я заради валутата, я заради просто регулярен пазарен спад, може и заради двете, да си имаме пасивна доходност, която да облекчи този спад и да имаме просто пари да харчим, за да можем да издържим до възстановяването на пазара.
Според мен е задължително и да имаме един кешов буфер за поне 2 години, който можем да използваме. Този буфер може да е например в инструменти с фиксирана доходност. Така спадовете няма да ни притесняват веднага, ще имаме спокойствие докато нещата се възстановят.
Но тук вече е въпрос на възможности, на толеранс към риск, на реални разходи и куп други условности, които са индивидуални за всеки. Ето защо няма универсално решение за всеки инвеститор. Но има реални знания, като това, което се надявам придобихте от тази статия. Знанието ще ни спаси, а не някой да ни даде нещо наготово!
Запишете се за безплатен седмичен бюлетин: https://angelovdimitar.com/newsletter/






