Повечето хора, когато чуят думата диверсификация си представят едно и също нещо – да имат много компании, да имат няколко ETF-a или пък дори да са диверсифицирани извън фондовата борса – например в имоти или злато, може и крипто, нали?
Логиката е такава да, не слагай всички яйца в една кошница, макар че аз винаги съм казвал, че на фондовата борса голямото количество акции или ETF-и, изобщо не означава, че сме добре диверсифицирани. Диверсификацията на активи трябва да бъде смислена, за да работи добре, а не да се напълниш с 5 ETF-a и 20 акции и пак да имаш 20% експозиция към NVIDIA, нали?
Прекомерната диверсификация ти пречи, не ти помага! Сваля ти доходността и това е абсолютен факт. Но тук няма да говорим за диверсификацията на активите, а за една друга диверсификация, за която никой не говори. Това е диверсификацията на дохoдността.
Този тип диверсификация обръща внимание на това как нашият инвестиционен портфейл ни генерира доходност – дали чрез капиталов ръст, чрез дивиденти, чрез фиксирана доходност или комбинация от тези 3 вида доходности. Ето и защо това е важно.
Започваме с първия тип доходност – капиталовата такава. Имаме един акумулиращ ETF следящ някой широк индекс, пием кафета в него, т.е. инвестираме постоянно и така спестяваме и акумулираме парите си и те струват повече във времето напред.
Това е чудесно, ако имаме дългосрочен хоризонт и може би напълно достатъчно отначало. Компаниите от индекса увеличават своите печалби, някои от тях дават дивиденти, но ние сме избрали да не ги получаваме, а вместо това ETF-ът ги реинвестира и ние получаваме повече стойност чрез по-висока цена на дяловете ни.
Какъв е проблемът обаче? Ами той идва, когато ще искаме да използваме натрупаните от нас пари. Ако например сме натрупали €500 000 и спрем да инвестираме и искаме да си използваме вече парите, да живеем от тях, това означава, че ще трябва да продаваме дялове и да харчим по този начин пари, няма друг начин, нали?
Знаем класическата схема 4% от стойността на портфейла да теглим, останалата част от 6% да остава инвестирана и да ни генерира още доходност и това работи много добре изолирано в идеална среда.
Но дали ще сработи точно за нас, точно тогава, когато ни потрябва, можем само да гадаем и да се надяваме да се случи, но имайки предвид, че животът и пазарът като цяло поднасят изненади точно, когато не очакваме, по-добре е да не разчитаме сляпо само на надеждата, че пазарът ще върви нагоре през годините, когато на нас ще ни трябва да използваме парите.
Та да се върнем на сумата от €500 000 и да предположим, че 4% от тази сума ще трябва да теглим и да живеем от тези пари. Това са €20 000. Пазарът връща 10% на година, ние дърпаме 4%, другите остават да се олихвяват, всичко изглежда чудесно.
Какво става обаче, ако пазарът падне с 30% след като ние сме приключили с инвестирането и искаме да използваме парите си? Това ще рече, че нашите €500 000 струват €350 000. Но нашите разходи няма да са по-малко от €20 000, нали?
Тогава за същата сума ще трябва да продадем повече дялове, за да си докараме €20 000. Това пък води до друг проблем. Инвестираните ни пари започват да се стопяват по-бързо отколкото сме очаквали, особено, ако пазарът остане надолу 2-3 или даже 10 години, което както знаем се е случвало в периода на загубеното десетилетие. Вижте статията и видеото ми по темата, много ще са ви интересни, а и да не са ви интересни, със сигурност ще ви бъдат полезни!
Веднъж продадените дялове от акумулиращия ETF, те вече няма как да участват във възстановяването на пазара. Да, вероятно Mr Market ще се покачи отново, но вече без нашите дялове, ние сме ги продали, няма ги.
И това е рискът от последователността на доходностите, на който трябва да обърнем особено внимание, когато вече ще искаме да теглим и харчим от инвестираните пари. И е редно да вземем предвид този риск няколко години преди да настъпи периодът на теглене, защото няма как да предвидим точно кога ще падне пазарът и колко дълго време ще стои паднал.
И ето тук започва да придобива смисъл диверсификацията на дохнодността. Нека разгледаме втория тип доходност, с която повечето хора са наясно – пасивната доходност – от дивидентни компании и от дивидентни ETF-и.
Тук вече част от доходността не остава само заключена в цената на актива. Получаваш реален паричен поток по сметката си. Да, знам, че тези активи връщат по-малко от другите и да, знам, че има данъци върху дивидентите, но целта на това съдържание не е да ви покаже кой актив дава най-много, а как да използвате акумулираните през годините пари най-дълго време.
Защото ако пазарът е паднал с 30%, а портфейлът продължава да генерира дивиденти, аз имам някакъв паричен поток, без задължително да продавам толкова много дялове. Да кажем, че от €500 000 получавам 2% годишен паричен поток. Това са €10 000. А имам нужда от €20 000. Вместо да продавам активи за €20 000 по време на спад, може да се наложи да продам само за €10 000.
Така няма да си съкратя толкова много дяловете от инвестицията, на която разчитам да ми носи капиталов ръст и да увеличава стойността на портфейла ми. Ако говорим лично за мен пък, аз винаги ще направя така, че да имам пасивен доход, който ми позволява нищо да не продавам, ами да се оправям само с дивидентите. Ама това съм аз, не е задължително да правите като мен, разбира се.
Но да обърнем сега внимание и на още един източник на ликвидност, който сега се пренебрегва и е нормално, защото доходността му е много малка, но може да дойде момент, когато този източник на доходност да спасява портфейла ни от съкращаване.
Това е фиксираната доходност. Тя ни дава ликвидност и предвидимост. Не всичко в портфейла трябва задължително да има потенциал да направи 10%, 15% или 20%. Тази част от капитала има съвсем друга задача.
Самият Уорън Бъфет казва, че ако сега трябваше да посъветва жена си какво да прави с парите, които ще наследи от него, той би посъветвал 90% от парите да са в S&P 500, а останалите 10% да са в краткосрочни държавни облигации, за да може именно тези пари да използва и да живее от тях, когато S&P 500 е в период на спад.
Фиксираната доходност, безопасната такава, най-често идва под формата на държавни облигации. Тук има обаче особености и ние като европейски граждани трябва много да внимаваме какви облигации взимаме, защото ако разчитаме на такива, които не са във валутата, в която си харчим парите, а именно евро, тогава поемаме доста голям допълнителен риск, а именно валутният риск.
Да, американските държавни облигации са най-сигурни, но колебанията между валутите евро и долар може да изтрият нашата доходност. Може естествено и да я увеличат повече, но в крайна сметка бихме ли искали да разчитаме на това?
Парите, които са инвестирани с фиксирана доходност, ще имат функцията на буфер, за да можем да ги използваме точно тях и да не се налага да продаваме дялове, когато пазарът е надолу. Но е добре да са във валутата, в която ние реално си харчим парите, просто, за да не поемаме този допълнителен валутен риск.
Друг е въпросът, ако искаме да имаме някакъв хедж и ако наистина имаме много пари, дали не си заслужава да имаме парите в различни валути според различни наши съображения и намерения, като например да харчим в долари за някои неща… но това е съвсем отделна тема.
Така че, истинската пълна диверсификация не е само да имаме няколко актива или много активи. Работещата диверсификация е комплексна и включва също разпределение на различните видове доходност.
Да, ако сега започваме да инвестираме и имаме 20+ години хоризонт, един добре диверсифициран ETF, който акумулира дивидента, е може би напълно достатъчен за нас. Но ако имаме няколко годинки до пенсия, може би няма да искаме да разчитаме на късмета и на добрата воля на Mr Market и ще е добре да организираме инвестициите си по начин, който ще ни позволи да можем да ги използваме каквото и да прави пазарът, защото той може да прави каквото си поиска и няма да се съобразява с нас.
За да спим спокойно, не е нужно да сме събрали активи, които ще ни върнат най-много. Нужно е портфейлът ни да е селектиран така, че активите реално да ни вършат работа и да ни носят доходност поне докато ни има на този свят.
3-те двигателя на истинската работеща диверсификация са капиталов ръст, паричен поток и стабилност и ликвидност, произлизащи от фиксираната доходност. Не е казано, че веднага трябва да палим и 3-те двигателя и да ги използваме. Просто е добре да сме наясно с важността на диверсификацията на доходностите.
Запишете се за безплатен седмичен бюлетин: https://angelovdimitar.com/newsletter/
📽️Разгледайте моите видео курсове:
🔥Вижте цялостното обучение по инвестиране „Инвестирай САМ!“:
📚Разгледайте моите книги:
