Акции или ETF: Какво да изберем за Дългосрочна Инвестиция?

При дългосрочното инвестиране на фондовата борса начинаещите инвеститори, особено с ограничен капитал, често са изправени пред ключов въпрос: да изберат индивидуални акции на компании, от които евентуално да получат по-висока доходност или да изберат борсово търгувани фондове (ETF-и), които са по-лесни за инвестиция, по-доказани във времето, но пък възвръщаемостта при тях е ограничена.

И двата инструмента имат своите предимства и недостатъци, а правилният избор зависи от нашите цели, толерантност към риска, инвестиционният ни хоризонт и времето, което можем да посветим на проучвания на отделни компании.

Предимства и недостатъци на индивидуалните акции

Започваме с предимствата на акциите спрямо ETF-ите:

На първо място слагаме потенциала за висока възвръщаемост. Ако изберем “правилните” компании, то те могат многократно да надминат пазара. Пример за това са да речем акциите на APPLE, които за последните 20 години връщат над 18 000%!

$10 000 инвестирани преди 20 години сега струват над $236 000. Това прави възвръщаемост по близо 30% на година. Никак не е зле, нали? Никак ама никак не е зле! 🙂

Ето и колко връща S&P 500 за този период: 634% или това е малко над 10% на година. $10 000 инвестирани през 2005-та, сега са малко над $73 000. Пак не е зле, но е над 3 пъти по-малко отколкото е върнала ябълката.

На второ място като предимство на акциите спрямо ETF-ите можем да сложим контрола. Ние имаме пълен контрол върху инвестицията си, т.е. можем да анализираме и да взимаме решения за покупка или продажба на база на наши собствени анализи.

При ETF-ите не е така. Там, ако те са пасивни индексни ETF-и, просто компаниите вътре следват предварително зададена стратегия. Ако пък са активно управлявани, фонд мениджърите решават кои компании колко процента да са вътре в самия ETF. Нас никой не ни пита за нищо.

Вижте например ETF-а QDVE, който следи технологични компании в САЩ. Близо 60% са разпределени само между 3 компании.

Третото предимство на акциите, това са дивидентите. Не че няма ETF-и, които са дивидентни такива и съдържат само дивидентни акции, но при индивидуалните компании, можеш да анализираш всяка една и да я закупиш подценена.

Освен това, сравнено с ETF-ите, дивидентите от акции, макар и да са по-рискови, биват увеличавани с повече проценти на годишна база и това подсилва допълнително compounding-a ни, когато реинвестираме дивидентите.

В книгата ми “Силата на Дивидентите” много подробно и с примери обяснявам как работи тази машина за пасивни доходи от акции, която можем да си създадем ние.

Няма как или е много трудно един ETF да увеличава дивидента си с по 10% на година да речем както го правят някои компании. Просто в ETF-а се съдържат много на брой акции, някои биват изкарвани, други биват добавяни, някои спират да плащат дивиденти, други ги намалят… нямам как с много компании да се гарантира голям ръст на дивидента.

Нека сега видим и какви са недостатъците на акциите пред ETF-ите:

Първо, с акциите поемаме много по-голям риск. Една компания може да се сблъска с финансови, законови или оперативни проблеми, които да доведат до значителни загуби, а може и просто компанията да фалира и ние няма да получим нищо.

Тоест, имаме експозиция към пълния потенциал на компанията, когато върви нагоре, но ако тръгне надолу, поемаме и цялото движение надолу, целият риск е за наша сметка, докато при ETF-ите, ако има някоя “бедстваща” компания, тя просто бива заменена с друга.

На второ място като недостатък можем да сложим необходимостта от задълбочен анализ. Проучването на компании изисква време, знания и постоянство. Ако искаме да сме истински инвеститори в стойност, трябва да приемем, че анализираме бизнеси и на практика да го направим, а не просто да инвестираме в акции по F.O.M.O. подбуди и за да станем богати, нали? 🙂

Да, когато имаме правилните знания и работещи инструменти, нещата се получават, но не се получават от самосебе си, ние трябва да проявим активност и да ги задвижим. Това правим в Angelov Dimitar Community. Анализираме стотици компании, смятаме справедливи цени и правим изводи.

Това може да направи и всеки, който има достъп до курсовете от сайта, като например курса “Как да намираме подценени компании?”, който е 11 часа и ви превежда през целия процес на качествен анализ на публично търгувана компания. Знаете, че курсовете идват с готови модели за анализ и ви улесняват работата и съкращават драстично времето за анализ.

Но ако нямаме време да гледаме курсове, да участваме в инвестиционни общества и да присъстваме на срещи каквито правим в нашето общество, то тогава как ще инвестираме в акции? Не че няма как, то повечето хора така действат, но просто те ще изгубят парите си дългосрочно инвестирайки по този начин, защото ще инвестират малко “на магия” както се казва. Залагаш на нещо и ако тръгне нагоре добре, ако не тръгне не е добре. Малко казино става работата, а знаем, че казиното винаги печели, нали 😉

Третият недостатък на инвестицията в индивидуални акции спрямо ETF-и, това е диверсификацията. Не става да си накупим 50 акции уж от различни сектори и да кажем, че сме диверсифицирани. Нито ще можем да следим инвестициите както трябва, нито пък ще знаем как да реагираме, ако се наложи.

И ето ви един друг безспорен факт – инвестиция в 50 индивидуални компании със сигурност ще ви донесе по-малка възвръщаемост отколкото ако си закупите някой широкообхватен ETF като S&P 500 например. И това е безспорен факт, никой не може да го оспори.

Предимства и недостатъци на ETF-ите

Започваме с предимствата:

Първото такова е лесната диверсификация. Тя е водеща или поне трябва да бъде водеща при всеки един ETF. Преди малко дадох пример за лоша според мен диверсификация при QDVE, където 60% са разпределени измежду 3 технологични компании.

Логиката на ETF-ите е, че с инвестиция в един ETF получавате достъп до десетки, стотици или хиляди активи, което намалява риска в сравнение с шепа на брой акции, които ние лично сме подбирали.

Естествено, зависи какви са нашите способности при подбора и на какъв принцип сме избирали акциите, но да кажем, че е много малко вероятно да сме добри в това колкото Уорън Бъфет или пък Бил Акман и 2-ма, 3-ма други добри доказани инвеститори. Най-вероятно няма да сме като тях, то не може всички да сме като тях, нали? 🙂

Диверсификацията при ETF-ите, както е например при S&P 500, се поддържа автоматично за нас и не е нужно да правим каквото и да е. Това е просто индекс, който подрежда компаниите по предварително зададени критерии, в случая по пазарна капитализация и това е. В S&P 500 се съдържат компании от всички 11 сектора на фондовата борса. Имаме от всичко както се казва, а сме купили само един дял от някой ETF.

Ако някоя от 500-те компании забоксува, вземе, че фалира или пък стане много лоша компания, изритват я за отрицателно време от индекса и на нейно място вкарват друга и понеже всяка компания е малък процент от индекса, това не оказва толкова голямо влияние върху неговото представяне.

Второто предимство при ETF-ите определено е лекотата, с която се случва всичко. Управлението е супер лесно, нищо не се изисква от нас освен да купим и държим. ETF-ите изискват по-малко проучвания, тъй като следват предварително зададен индекс или стратегия.

И както вече споменахме, компаниите в ETF-а се определят от индекса по предварително зададени изиквания или пък ако ETF-ът е активно управляван, подборът се определя от мениджърите му и не се изисква намеса на инвеститора за каквото и да било.

Е, има някои доста губещи ETF-и, които са активно управлявани, но все пак всеки, който е наясно що е то дългосрочно инвестиране и инвестиране в стойност, трябва да хвърли един поглед на това какво има в ETF-а, особено, ако е активно менажиран, както на Кати Ууд, която губи ли губи парите на акционерите в нейните тъпи ETF-и.

На трето място можем да сложим ниските такси, които имат ETF-ите за тяхното управление. Например, ние от Европа си купуваме SXR8 или някой друг подобен ETF и ни се удържа 0.07% годишна такса, това е така нареченото expense ratio. Все едно нищо, нали?

И освен това, ако сравним ETF-ите с взаимните фондове, знаем, че прозрачността при първите е на 100%, т.е. виждате какви активи притежава ETF-a във всеки един момент, както и таксите на взаимните фондове са доста ама доста по-големи, то няма такива ниски такси, нали трябва да ядат тия портфолио мениджъри, които никога не побеждават индекса, но това повечето хора не го знаят, кажете им го! Много по-добре е да инвестирате сами парите си в някой ETF отколкото да си купите някой пробит взаимен фонд от банката ви, в която ви спамят за тези неща.

Още едно предимство при ETF-ите е възможността за нас от Европа да си избираме как да бъде управляван дивидента, дали да ни се изплаща или пък можем да изберем акумулиращ ETF като SXR8, който акумулира дивидента в цената на самия актив и ние го получаваме просто като по-висока цена и съответно сложната лихва действа, не спира, не ни чака да реинвестираме ръчно този дивидент.

Още едно конкретно предимство за нас като инвеститори от България е, че ние не дължим данък печалба от продажбата на ETF-и, ако сме ги изтъргували на европейски регулиран пазар.

Иначе, ETF-ите, както акциите, също са ликвидни и могат да бъдат купувани и продавани по всяко време и всичко се случва за секунди.

Хайде сега да видим недостатъците спрямо акциите:

Първият недостатък, както може би вече предполагате, това е ограничения потенциал за растеж. ETF-ите следват индекс или сектор и не могат да надминат по възвръщаемост някои компании, дори те да се съдържат в ETF-a. Това е така, защото компаниите, колкото и да са добри, се съдържат в малки проценти в индекса, обикновено под 10%, така че пълният потенциал бива изтърван, но пък от друга страна и пълният риск не ни хваща!

Общо взето, ако имаме дългосрочен хоризонт и инвестираме в най-доказаните ETF-и, които са широкообхватни, като например S&P 500, няма как да очакваме повече от 10% възвръщаемост средно на година. Това никак не е лоша възвръщаемост и на малко места можем да я получим толкова лесно, но все пак, видяхме в примера с Apple какво правят някои индивидуални компании, когато ги държим дългосрочно.

Друг недостатък е просто липсата на персонализация при ETF-ите. Няма как да кажем на фонд мениджъра, че ние искаме да имаме експозиция към GOOGLE точно 5% или че искаме да нямаме експозиция към дадени компании или сектори.

ETF-ът е предварително установен и ние, закупувайки го, приемаме всички правила, условия и подредба както са предварително зададени. Нямаме контрол, никакъв контрол. Контролът ни се изчерпва с възможността да купим и да продадем, това е.

Ако притежаваме QDVE да речем с 60% разпределени на 3 компании, ако тези компании паднат с по 50%, доста ще сме надолу, нали? И няма какво да направим. Ето тук вече идва все пак нашата способност да разграничаваме ETF-ите и да можем да правим някакъв бърз анализ.

Ако ТОП 10 компаниите от S&P 500 паднат с 50% всичките, то индексът ще падне само с 15%, ето това е разликата между единия ETF и другия. Трябва да сме наясно какъв риск поемаме с конкретните ETF-и, в които инвестираме.

Какво да изберем: Акции или ETF?

Изборът зависи от няколко фактора:

Фактор 1: Толерантност към риск

• Ако сте готови да поемете по-висок риск за потенциално по-висока възвръщаемост, акциите са подходящ избор.
• Ако предпочитате стабилност и сигурност, ETF-ите са по-добър вариант.

Фактор 2: Време и знания

• Ако имате време и умения да проучвате и управлявате компании, индивидуалните акции могат да бъдат по-изгодни.
• Ако сте начинаещ или нямате достатъчно време за анализи, ETF-ите са по-лесният и ефективен вариант.

Фактор 3: Цели на инвестицията

• За изграждане на дългосрочно и стабилно богатство компаниите с високи дивиденти могат да бъдат много добър избор, но все пак трябва анализ, вземане на решения, следене на инвестициите.
• За напълно пасивно инвестиране с по-малко усилия ETF-ите осигуряват стабилност и нормален растеж в дългосрочен план. Богатството ви може да бъде изградено и изцяло с ETF-и!

Хибриден подход

Много инвеститори избират да комбинират двете стратегии:

• Основната част от портфейла (70-80%) се инвестира в ETF-и за стабилност и диверсификация и просто спестяваме (акумулираме) парите си по този начин.
• Останалата част (20-30%) се насочва към индивидуални акции, които имат потенциал за висока възвръщаемост.

Дори 90% в ETF-и и само 10% в акции могат да ви донесат един много добър стабилен, но все пак силен растеж на капитала, ако правите нещата с ясна цел, умерено и с добър анализ.

Може например да изберете да пиете кафета ежедневно в някой индексен ETF с 90% от парите си и само 10% от тях да инвестирате веднъж или 2 пъти годишно след анализ на някоя добра подценена акция.

Това, направено правилно, ще засили значимо цялостната доходност на инвестиционния ви портфейл. В статията и видеото ми отпреди 1 година показвам точно с примери и калкулации какво можем да постигнем по този начин, дори индексът да не ни връща нищо! Определено хвърлете едно око на това съдържание:

Независимо дали избирате индивидуални акции, ETF-и или комбинация от двете, ключът към успеха е да инвестирате според собствените си цели, рисков профил и дългосрочна стратегия. И двете опции могат да бъдат ефективни, стига да разбирате техните предимства, ограничения и рискове.