Купил си акция, след това си гледал Димитър Ангелов с неговите глупости за справедливата цена, взел си, че си направил анализ и си разбрал, че акция, която трябва да струва $50, ти си я купил за $200… и започваш да си скубеш косите каква грешка си направил.
Въпросите от тук са следните – да продавам ли, да слагам ли стоп лос, да заключвам ли печалба, ако съм на загуба пък да чакам ли да се върне обратно на покупната ми цена, как да постъпя в крайна сметка, за да не се прецакам? Хем да не загубя, като продам на загуба, хем обаче и да не пропусна бъдещ ръст в цената, ако дойде такъв… и започват големите дилеми в главата ни.
Това е един от най-трудните моменти за всеки инвеститор, защото решението рядко е само финансово. В него участват страхът, надеждата, егото и нежеланието да признаем, че може да сме сгрешили.
Истината е, че няма един автоматичен отговор за всяка акция. Но има логика, по която можем да вземем разумно решение и точно тази логика ще ви дам сега, за да ви е по-лек инвестиционният живот напред.
Първо, и знам, че някои хора още тук ще спрат да четат статията и ще затворят сайта, но няма как да не го кажа, цената и стойността не са едно и също нещо. Когато купуваш акция, ти плащаш пазарната цена, но получаваш част от реален бизнес. Пазарната цена може да се променя всеки ден и се променя всеки ден. Стойността на бизнеса обикновено се променя значително по-бавно, нали?
Една акция може да струва 100 долара, но според реалистичните ни допускания справедливата ѝ цена да бъде около 50 долара, т.е. с 50% по-малко. Това означава, че вероятно сме платили повече, отколкото бизнесът струва в момента.
Тук искам да отбележа, че справедливата цена е една зона, а не някакво магично число, някаква точна фиксирана цена. Точно така се учим и в Angelov Dimitar Community, където имаме стотици сметнати вече компании в платформата ни за анализ и за почти 4 години толкова много неща разбрахме, видяхме, грешихме, бяхме прави, направихме изводи, които ще ни служат завинаги при анализа на акции.
И тъй като справедливата цена се базира много на бъдещите допускания за ръст на приходите, ръст на печалбата, ръст на свободните парични потоци, устойчивост и ръст на дивидента, задлъжнялост на компанията, увеличаващи се разходи, както е сега с AI компаниите, всичко това е в бъдещето и не се е случило.
Точно затова трябва да заложим най-вече на това, което имаме в момента като фундаменти, а бъдещето да прогнозираме колкото се може по-консервативно, защото само така можем евентуално да си гарантираме, че няма да сбъркаме много. Затова и в обществото ни в калкулаторите за справедлива цена имаме различни модели на прогнозиране с различни параметри с по 3 сценария на развитие с различни тегла на всеки сценарий към формирането на крайната справедлива цена.
Ако акцията според анализа ми струва между 90 и 110 долара, а аз съм я купил на 115 долара, това не е непременно фатална грешка. Но ако съм я купил на 200 долара, а дори оптимистичният ми сценарий дава стойност около 110 долара, тогава вече имам сериозен проблем.
Надценена акция не означава автоматично лоша компания. Много от инвеститорите, за съжаление, колкото и да го повтарям 6 поредни години вече, избират най-добрите компании и инвестират в тях, като просто залагат на това, че компаниите са добри и ще вървят нагоре, пренебрегвайки риска от по-високата пазарна оценка.
Пресен пример са акциите на NETFLIX. Компанията е супер! Двуцифрени ръстове постоянно, най-голямата платена стрийминг платформа, хората харесват продуктите, гледат им филмите и сериалите там, аз не съм между тези хора, но всички други освен мен го правят и то по цял свят.
Акциите обаче, както е много хубава компанията, те не спират да падат и са вече на -50%, което хич не е малко.
Защо така стана за 1 година, след като фундаментите растат? Оборотът расте, печалбите растат, свободният паричен поток расте, компанията не е задлъжняла до ушите, защо тогава пада?
Ами защото просто е била много на високо, затова пада. И пак да спомена големия Уорън Бъфет, който казва, че можем да превърнем всяка добра компания в лоша инвестиция, когато платим прекалено висока цена за нея. Компанията нищо и няма, просто отива към своята фундаментална стойност и всяка компания в даден момент го прави това нещо. Това е нормално да се случи.
Но когато сме закупили такава добра компания на висока цена, ние все едно порязваме нашата бъдеща доходност, защото за следващите години, тя може изобщо да върне и по-малко от някой основен индекс, както и се случва с доста компании големи, добри, като например Microsoft, който за последните 5 години дава двойно по-малко от индекса S&P 500.
И така, след този детайлен увод за стойност, фундаменти и справедлива цена, ако все още сте тук, дайте да видим сега какво е решението, когато сме купили надценена акция.
Първото нещо, което идва наум на хората е да продават. Но продажбата не е автоматично най-доброто решение и зависи дали имаш печалба от тази акция или си на загуба. Ако имаш печалба, честито, ударил те е късмета.
Ако инвестиционната теза е разрушена, т.е. реално оценяваш, че си направил грешка, имал си едни очаквания за компанията, но след анализ си видял, че тя няма да ги оправдае, продажбата често е най-правилното решение. Защо ти е например компания, която ще ти връща по 2-3-5% за следващите 5 години? Няма смисъл, нали? Продаваш и пренасочваш парите към компания, която ще ти носи повече, поне малко повече от пазара, над 10%.
Да, но какво правим, ако сме купили акция на $100 за дял, тя е паднала и сега струва $80? Трябва да я изчакам да се върне на $100, че да не съм на загуба поне, нали? Ами… не, често това чакане води до по-големи загуби. Пазарът не се интересува от твоята покупна цена. Акцията не знае, че си я купил на 100 долара. Няма причина да се върне точно там, когато на теб ти потрябва, за да ти позволи да излезеш без загуба.
Тук пак ще повторя, че нашата голяма възвръщаемост от инвестиция в акция идва до голяма степен от това да я купим тази акция подценена или поне около нейната справедлива цена, защото само така, ако компанията остане добра и се развива, нейната пазарна цена ще се вдигне, по-малко вероятно е да падне.
Ако имаме печалба от надценена акция, което е по-добрия вариант и го пожелавам на всеки, как е редно да подходим? Тук вече нямаме нереализирана загуба, т.е. нямаме голям проблем, а вместо това имаме нереализирана печалба.
И тук вече идва силата на това да знаеш как да си заключиш печалбата, но дали ще го направиш отново зависи от степента на надценяване. Ако си купил акция на $100, тя трябва да струва $20, но се е покачила на $150, т.е. надценена е доста, но продължава да се надува и да върви нагоре по някаква причина и тази причина не е ясно фундаментална, а е по-скоро чисто спекулативна възвръщаемост, да, тогава заключването на печалба е добро решение, защото по всяка вероятност спадове ще последват.
Удряш катинара примерно на $130-$140 долара, пускаш си един TRAIL order да върви нагоре, ако цената върви нагоре, а ако тръгне да пада да ти продаде и така ако продължи да върви нагоре, ти ще участваш в този ръст и автоматично ще заключваш все по-голяма печалба. Ако тръгне да пада, ще си прибереш печалбата и това е. Имам подробно съдържание за заключване на печалба: https://angelovdimitar.com/trailing-stop-order/
Тук обаче е редно да споменен и размера на позицията. Ако една такава надута спекулативна най-вече инвестиция е да кажем 20-30% от портфейла ти, ти имаш проблем. Защо? Защото, ако искаш тези пари да ги насочиш някъде, където ще работят по-безопасно, нямаш време да чакаш да видиш тази акция какво ще направи, може да мине една година и тя да се движи ту нагоре малко, ту надолу, парите ти стоят заключени вместо да работят за теб в някоя друга по-добра инвестиция.
Тогава в тази ситуация наистина е редно да продадеш акцията и да пренасочиш другъде. Също, ако не ти се продава изцяло, добър вариант е да продадеш част от акцията и да свалиш нейното тегло до 5% от портфейла да кажем, което е нещо приемливо.
Добре, хайде да видим още един сценарий – този със stop loss. Хич не ги харесвам тези 2 думи, защото ми напомнят на нещо, което не съм правил през годините, когато съм бил трейдър, а именно да използвам по-умело стоп лос 🙂
Stop loss за мен е чисто трейдърско действие. Да се наречеш дългосрочен инвеститор и да купиш надценена акция и да и сложиш stop loss, че да не загубиш много, ако тръгне да пада, това няма общо с инвестирането, това си е чиста спекулация. Ако ще очакваш спадове при тази акция, защо изобщо я купуваш? Да не изтървеш, ако дойдат ръстове, нали? Не става така. Дългосрочният инвеститор в стойност ще се радва, когато цената падне и ще си купи още 🙂
Сега идваме и на една доста честа грешка при начинаещите инвеститори и тя е да продават, само защото акцията е поскъпнала. Същите тези инвеститори пак да повторя държат губещите си позиции и ги чакат да излязат на нула.
Добре е да имаме предвид, че силните компании често продължават да бъдат силни във времето напред, докато слабите, те просто продължават да бъдат слаби и да дават никаква или отрицателна доходност.
Не трябва да продаваме победителите автоматично и да пазим губещите от надежда. Вместо това, както винаги съм казвал една стара трейдърска поговорка – „Let your winners run and cut your losers fast!“
Или както големият Питър Линч казва, който между другото е цитиран и от самия Уорън Бъфет: „Да продаваш добрите си компании и да държиш губещите, е като да режеш цветята в градината си и да поливаш плевелите“.
Самият Чарли Мънгър и Уорън Бъфет също многократно са признавали, че съжаляват за някои компании, че са ги продали твърде рано, защото се е оказало, че те са се превърнали в още по-добри компании и са дали още по-голяма доходност.
Последователят на Уорън и Чарли – Мониш Пабрай, наскоро в един подкаст даде един супер добър пример защо една надценена дори акция може да я държиш много дълго време, завинаги дори! Пабрай разказва как в даден момент след сливане на компании и други корпоративни събития в крайна сметка се е оказал като собственик на 1% от компанията Ferrari, като за този 1% дял той е платил $10 милиона долара.
Ако беше запазил позицията, стойността ѝ впоследствие щеше да бъде приблизително 50 пъти по-висока — тоест около 500 млн. долара. Той е реализирал печалба, но определя продажбата като една от големите си инвестиционни грешки.
Да, продал я е на печалба, но той съжалява за тази продажба, ето защо: Пабрай възприема Ferrari като почти „непродаваем“ бизнес. Компанията произвежда автомобили, но икономическият ѝ модел е много по-близък до този на луксозните марки, отколкото до масовите автомобилни компании.
Клиентът не купува Ferrari само за да се придвижва от една точка до друга. Той купува идентичност, преживяване и статус. Другите масови автомобилни марки са ужасна инвестиция, защото средата е силно конкурентна, най-вече откъм цена и това унищожава техните маржове на печалба и доста от производителите през доста от времето работят дори и на загуба.
Ферари произвежда по около 14 000 автомобила годишно. На земята има около 3.5 милиарда мъже да кажем от 18 до 70 годишна възраст. Почти всеки би искал да има Ferrari. Тези 14 000 автомобила се изкупуват като топъл хляб всяка година. Това означава, че търсене има, а предлагането е ограничено. Това пък води до безусловното конкурентно предимство наречено pricing power – компанията може да увеличава цените си всяка година с по 5-10% и Фераритата пак ще се харчат като топъл хляб. Ето това осъзнава, че е загубил Пабрай като е продал твърде рано.
Сега, този пример не означава, че акциите на Ферари са за купуване когато и да е и на каквато и да е цена. Както споменах, той е имал възможност да купи много изгодно и оттам вече оставя времето и сложната лихва да свършат своята работа. Цената има значение. Ако беше купил много на високо, вместо на много ниско, той можеше и да загуби пари.
Затова, за да си гарантираме добри бъдещи печалби, трябва да следим 2 неща:
- Компанията, в която инвестираме да е добра компания със стабилни фундаменти и светло бъдещо развитие.
- Цената, на която ще придобием дялове на тази компания да отговаря на нейната фундаментална стойност, а още по-добре, ако можем да я вземем и подценена с голям марж на безопасност.
Или накратко казано – добра компания търсим на добра цена. Когато тези 2 условия са изпълнени и имаме дългосрочен хоризонт, за продажба може и да не мислим в близко бъдеще и просто оставяме времето и сложната лихва да си свършат работата.
Какво като GOOGLE е паднала с 20% през последните месеци, като виждаме, че бизнесът е добър и фундаментите се подобряват и най-вече като знаем, че сме купували GOOGLE на $90… възвръщаемостта ни е голяма, защото сме изпълнили условието за инвестиция в стойност – стойностна компания за под нейната справедлива цена. Питайте хората от Angelov Dimitar Community, които са от началото на обществото от 2023-та година вътре коя е най-печелившата им позиция и ги питайте дали се притесняват, че дадена компания е паднала с 20% 🙂
Завършвам с това, че гаранции на фондовата борса ние нямаме. Нямаме и контрол над компаниите. Всяка една инвестиция може да е камък, камъни ще има по пътя, няма как, но въпросът е, че като се фокусираме върху стойността, камъните няма да ни препънат да постигнем напите инвестиционни цели, а напротив – ще бъдат едни уроци, които ще ни помогнат да бъдем по-добри инвеститори.
Няма как всичко да ни бъде на печалба и да стане точно така както сме го искали. Дори Бъфет и други велики инвеститори са допускали толкова много грешки, но когато ги попитат кои са най-големите им грешки в инвестирането, те не посочват инвестиции, които не са дали добра възвръщаемост или компании, които са фалирали, а посочват съжалението от пропуснатите възможности, че не са действали по-силно, когато са имали възможност или пък посочват грешката, че са продали твърде рано!
Запишете се за безплатен седмичен бюлетин: https://angelovdimitar.com/newsletter/
📽️Разгледайте моите видео курсове:
🔥Вижте цялостното обучение по инвестиране „Инвестирай САМ!“:
📚Разгледайте моите книги:
